Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязва 155 години от издаването на списание „Българска старина“ с изложба в Западното фоайе.

Списанието е последното журналистическо начинание на една най-значимите фигури от епохата на Българското възраждане – Георги Ст. Раковски. Един от безспорните му приноси е поставеното от него начало на българската революционна публицистика. Първата и единствена книжка на „Българска старина“ излиза на 1 юли 1865 г. в Букурещ, а идеята да създаде списание, посветено на българското минало, датира от по-рано. По време на престоя си в Одеса, увлечен от заниманията си по българска история и фолклор, той отправя писмо до Комитета на одеската цензура на 25 юли 1859 г. с молба да получи разрешение да издава списание под название „Български древности“. Разрешението от цензурата идва доста по-късно през февруари 1861, когато Раковски вече не е в Одеса. Той продължава да работи върху тази своя идея и подготвя обявление за издаване на списанието. Публикува го за първи път в бр. 10 от 15.11.1860 г. на в. „Дунавски лебед“. В десет точки Раковски описва основните теми, които ще се разискват на страниците на списанието и заявява, че „Българска старина“ няма да съдържа нищо политическо. А в края на обявлението се обръща към всички „любители просвещения българи да се подпишат спомоществователи и на това народно повременно списание, от кое всеки ще бъде задоволен, защото ще има предмет наша драгоценна древност и старина, наш език и повестност…“.

В Предговора на първата книжка Георги Раковски определя по следния начин основните предмети, по които ще се публикуват материали:

  1. Отломки от открития досега български древности и старини с любословни изследвания.
  2. Любословни изисквания о древности българскаго язика.
  3. Изследование българскаго баснословия или стараго им вероисповедания, съхранени в народните обичаи и обряди, празници, приказки, баяния, очищения с води и проч. и проч.
  4. Основни начала за българската най-стара повестност.
  5. Чърковната българска повестност.

Прегледът на съдържанието на единствената излязла книжка показва, че основните насоки, дадени в програмата, са подкрепени от публикуваните статии: „Основни начала на българската най-стара повестност“, „О древности българскаго язика“ и др. Независимо от тематиката на списанието, и тук се усеща публистичната страст на редактора Раковски. На страниците на „Българска старина“ той доразвива своите теории за произхода и историята на българския народ и език. В славното минало и старинността на българския език Раковски търси опора и импулс. И независимо че неговите занимания имат слабости, а разсъжденията му не са научно подплатени, те изпълняват политическите цели на автора им – да повдигнат духа и самочувствието на българите и да разпалят родолюбивите им чувства.