Българският политик, писател и художник Константин Величков е енциклопедична личност – творец с европейски дух и европейски вкус, обърнат с всички сетива към европейското духовно богатство от Античността до неговата съвременност.

Значителни са заслугите му като преводач. В преводите – предимно от френски и италиански език, показва широко и сериозно литературно образование.

Като пръв превод на „Ад“ се приемат последните шест терцини от XXXIII и част от XXXIV под заглавието „Граф Уголино“ в „Българска христоматия“, ч. II на Иван Вазов и Константин Величков от 1884 г. За него не се знае нито от какъв език е направен превода, нито от кого. През 1893 г. Константин Величков превежда текста  от I до V песен, който публикува в сп. „Български преглед“. През същата година този превод излиза и като самостоятелно издание. Други  преводни откъси от „Ад“ той публикува в сп. „Мисъл“, ч. I-III през 1894-1895 г. През 1906 г. излиза първият цялостен превод на творбата на български език, издаден луксозно от редакцията на сп. „Художник“. В него са включени великолепните илюстрации на Гюстав Доре.

Преводът е високо оценен както от Иван Вазов и  Иван Шишманов, така и от италианските слависти Дамяни, Салвини, Бориеро. Константин Величков пoлyчaвa блaгoдapнocт oт ĸpaля нa Итaлия, a eĸзeмпляp oт издaниeтo ce cъxpaнявa и ceгa в Haциoнaлнaтa библиoтeĸa в Pим.

Отличното познаване на италианския език и италианската култура са от съществено значение за качеството на превода, но успехът на Константин Величков се дължи на любовта му към личността на Данте като най-крупната фигура на предренесансовата епоха. В очерка, който пише за него, българският преводач използва за мото цитат от Никола Томазео, който гласи следното: „Да четеш Данте е една длъжност; да го прочетеш втори път е една нужда; да проникнеш в него е признак на величие“.

С превода си на „Ад“ Константин Величков предлага едно сериозно присъствие в културните среди и дава своя принос за европеизирането на българската култура в края на XIX в. и началото на XX в.

В колекцията от редки български книги на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се съхраняват два екземпляра от първото издание на Дантевия „Ад“ от 1906 г. Освен на превод от Константин Величков то се радва и на седемдесетте и шест илюстрации от Гюстав Доре. Ненадминат в играта на сенки в графиката си, великият френски художник на XIX век още на 10-годишна възраст прави илюстрации към „Божествена комедия“ на Данте. Въпреки че се оказва трудно да намери издател, Доре не се отказва, поема финансов риск и сам отпечатва първото издание на френски език с неговите илюстрации през 1861 г. Разбира се, изданието се радва на мигновен успех и му се отплаща хилядократно. Той е създал гравюри илюстрации към книги на Рабле, Балзак, Данте, Байрон, илюстровано английско издание на Библията, Едгар Алън По, Самюъл Колридж, Джон Милтън, Алфред Тенисън и други.