Това подчерта проф. Людмил Димитров на представянето на новата поетична книга от Елисавета Шапкарева „Клонка от мирта“, на което на 27 октомври 2020 г. Клуб „Писмена“ към Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий“ стана домакин.

„В поезията големият въпрос винаги е бил не дали, а как се говори за най-съкровеното и определящо човека чувство, или, казано по-интригуващо (ако се позова на прочутото заглавие-афоризъм на Реймънд Карвър), за какво говорим, когато говорим за любов?“ … Стиховете от „Клонка от мирта“ приличат на картина, която, за да се доизгради (и доизрази) се отлива върху рамката, осигурявайки си по този начин пространство и свобода, за да се приближи максимално до възприемателя – докосва го, провокира го, ангажира го“, сподели той. „Прекрасният парадокс на събраните тук стихове е, че в тях поетесата подрежда и експонира вътрешния си свят като екстериор, където наред с вещи, природни картини, абстракции се срещат и други хора: конкретни (майка, баба, децата на двора), но и условни – занесени, влюбени…“, допълни проф. Димитров.

„Вярва се, че миртът или миртата е единственото растение, което Адам взема от райската градина, за да бъде приютен в спомена за нея където и да отиде. Надявам се, че и вие ще бъдете приютени в поезията на Лиза Шапкарева по същия начин, защото клонката от мирта за нея е Христос и венецът му, но е и венецът на поетите“, сподели Яница Радева във въвеждащите си думи за събитието.

Стихове от авторката звучаха в изпълнение на младия актьор Велизар Емануилов, а за доброто настроение на присъстващите допринесе Кристиян Симеонов със своята флейта.

Фотограф: Иван Добромиров