През 1695 г. в Европа (херцогство Саксония-Гота-Алтенбург) са открити фосили на европейски горски слон. Първоначално учените определят животното като еднорог, но след противоречиви дискусии достигат до първото подробно научно описание на този предшественик на днешния най-голям сухоземен бозайник. Силно впечатлен от находката, немският лекар и изследовател Георг Кристоф Петри фон Хартенфелс (Georg Christoph Petri fon Hartenfels, 1633-1718) съставя своята книга “Elephantographia curiosa”, която се превръща в първата цялостна монография за слона в природата и в човешкия живот.

Като професор и бивш ректор на университета в Ерфурт, доктор Хартенфелс се ползва с отлична репутация на политик и изследовател в областта на медицината и естествената история. Той събира всички данни и факти за слона, които са известни до началото на XVIII век. В изданието му са описани физиката и физиологията на слона, местообитанията му в различните точки от земното кълбо, както и неговото място и функции в религията, културната история, военното дело, строителството и пр.

“Elephantographia curiosa” (“Занимателна слонология”) е отпечатана в Ерфурт за първи път през 1715 г. Книгата е издадена повторно през 1723 г. Интересът на читателите към труда на Хартенфелс е подсилен чувствително от богатия изобразителен материал, включен в нейния състав. Книгата започва с впечатляващ фронтиспис, състоящ се от 6 медалиона с различни сцени от живота на слона и неговия хабитат. Текстът е илюстриран с 28 гравюри на мед, които онагледяват съдържанието. Художник е Тобиас Якоб Хилдебранд (Tobias Jacob Hildebrandt d. J. – 1651-1719), представител на известна артистична фамилия от Ерфурт. Майстор на гравюрите е Яков Петрус (Jacob Petrus), който умело прехвърля изображенията върху медните плочи. И двете издания са дело на издатели и печатари от университета в Ерфурт.

Цикълът от гравюри представя начините за улавяне и опитомяване на слоновете, а също и тяхната роля в търговията, войната, спорта и развлеченията. Особено впечатление прави сцената, която илюстрира култа към индийския бог Ганеша, изобразен със слонска глава, атлетично човешко тяло и крака на елен. В индийската митология той е възприеман като  въплъщение на силата, мъдростта, обучението, късмета и благополучието, но в книгата на Хартенфелс художникът акцентира върху малко по-различна символика. В иконографията на Ганеша не се срещат изображения с еленски крака, но в библейския текст те се свързват с необикновена сила и смелост, въздадени от Бог в определени критични ситуации. Обичайната загръгленост в коремната област, с която се изобразява източното божество, символизира изобилие. Художникът на илюстрациите я замества със съвършена атлетика, вероятно воден от идеята отново да подчертае силата и смелостта като отличителни черти на Ганеша.

Първата част на книгата е посветена на фосилите на слонове, анатомията на слона, неговият живот и навици и разликите между африканския и индийския представител на вида. Голяма част от текста описва хобота и бивните на слоновете, които дават основание за твърдението, че и сред тези бозайници има десняци и левичари. Хартенфелс дава информация за най-дългите бивни регистрирани в историята до наши дни. По негови свидетелства трофеят, който бил притежание на венециански търговец, е с дължина 14 фута, а обичайната дължина на слонските бивни е между 5 и 8 фута.

Втората част е посветена на слонския нрав, морални ценности и поведение. Бозайниците проявяват редица човешки чувства като симпатия, благодарност, интелигентност, смелост и др., но също така и склонност към убийство. Поради тази причина специално обучени представители на вида са били ползвани като палачи при изпълнение на смъртни наказания.

Третата част показва мястото и ролята на слоновете във военните действия, лова, строителството, религията, земеделието и пр. Интерес представлява гравюрата, която е свързана с древен текст от францискански писател. На нея са изобразени слон и дракон в предсмъртна схватка. Според средновековния учен схоластик от XIII век Бартоломеус Англикус драконът се опитва да утоли жаждата си с кръвта на слона като я изсмуква през едното му ухо[1]. Причината за това според него се корени във факта, че кръвта на слона е най-студената в света и драконът я търси, за да се разхлади и да потуши огъня, който гори в гърдите му. Накрая и двете създания падат мъртви. Илюстрациите, които показват подобни на малка кула съоръжения върху гърба на слоновете, са свидетелство за практика във военните действия описана още от античните хронисти. Войските, в чиито състав участват тези бойни животни, се обозначават с термина елефантерия.

 В колекцията от редки латински книги на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” се съхранява екземпляр от второто издание на книгата със следните изходни данни: Elephantographia curiosa: editio altera auctior et emendatior, cum multis figuris aeneis, cui accessit ejusdem auctoris Oratio panegyrica de elephantis, publice in actu doctorali Erfordiae habita; nec non Justi Lipsii epistola de eodem argumento erudite conscripta: in fine adjectus est index rerum notabilium locupletissimus. Lipsiæ & Erfordiæ: Typis & impensis Joh. Mich. Funckii, 1723.


[1] Anglicus, Bartholomaeus. De proprietatibus rerum. [Ръкопис от последната четвърт на XIII в.]. Вж: Konieczny, Peter.The “Everlasting Fighting” between Elephants and Dragons. – URL:   https://www.karwansaraypublishers.com/mwblog/the-everlasting-fighting-between-elephants-and-dragons/