В Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (БИА – НБКМ) се съхранява внушителен масив от документи, съставени в периода на Българското възраждане, както и такива, които са непосредствено свързани с изграждането на новоосвободената държава и с освободителните борби на българите от Македония и Одринско след 1878 г. Значителна част от тези архивни материали са обект на заслужен изследователски интерес, но съществуват и такива, които все още чакат своя ред да бъдат включени в научно обръщение, за да попълнят белите петна в историческото познание.

Конкретен пример в това отношение е един дневник на българската община в Скопие, воден в периода от 4 ян. 1880 до 3 ян. 1882 г., който съдържа протоколи и решения от заседанията на общината и събранията на първенците от града. Първоначално документът е част от фонда на „Архива на Възраждането“ към Етнографския музей, където е регистриран със сигнатура IIA 7827 в инвентарен опис, завършен през юли 1912 г. През 1924 г. цялата документална сбирка, съхранявана в музея, заедно с изготвените инвентарни описи е прехвърлена към Архивния отдел на Народната библиотека. Понастоящем дневникът е включен в Колекция 25 „Кондики и тефтери“, заедно с още близо 300 подобни по вид и съдържание архивни материали.

Кондиката, заведена под сигнатура НБКМ-БИА, Кол. 25, а. е. 152, е с размери 24,5 x 34 см, с черна хартиена подвързия. Листовете са от обикновена хартия, без особености и без воден знак. Всяка страница има собствена, оригинална пагинация, която се съпровожда и от ново полистно номериране. Изписаните с лилаво и черно мастило листове са 55 от общо 123. Документът постъпва заедно с 29 ръкописни бланки, издавани от общината, с благодарност към разни лица за финансовата помощ, която оказват на градските народни училища, както и със списък на „чуждестранни“ ученици.

За периода на списване на дневника са проведени общо 89 редовни и извънредни заседания, за всяко от които има надлежно изработен протокол или решениe, потвърдени с подписите на всички присъстващи. Работата на общината е организирана с предварително разписан годишен график. Предмет на обсъждане е най-вече уреждането на църковните и училищните дела в подведомствения район. Наред с това, градската община е оторизирана да се занимава и с граждански дела, като уреждане на дългове между частни лица, заверка на завещания и свидетелства, подялба на имущество между наследници, издаване на вули и кръщелни свидетелства.

Повече от ясно, и тогава и днес е, че за да се постигне ред и успех в изпълнението на всички отговорности, трябва да се действа съобразно с нарочен правилник. Ето защо едно от първите дела на конституирания колективен орган на самоуправление е изработването на устав за устройството и дейността на общината. Протоколът дава основание да се допусне, че такъв до момента не съществува или не е съхранен. И в двата случая казаният документ със значение на нормативен акт заслужава особено внимание, тъй като с него се регламентират целите на колективния ръководен орган и средствата за изпълнението им, уреждат се ръководството и структурата, задълженията и правата на всички членове на общината. Пълният текст на устава намира място на страниците на представената кондика.

Изложбата може да бъде разгледана до 28 февруари 2021 г. в зала „История на книгата“ на Националната библиотека.