Kъм автентичния Левски ни отвежда най-вече неговото документално наследство. Понастоящем най-важните писмени паметници на българската история, разкриващи личните качества и организационния гений на Апостола, се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Интересно е, че тези исторически извори имат собствена, наситена с премеждия история, достигнала до нас по разказ на Никола Цветков. Верният съратник на Левски споделя, че в нощта преди да заминат заедно за Търново и оттам към Влашко, по заръка на Апостола, зашил в самара на коня си наличната комитетска архива. Като по чудо документите остават непокътнати след като и двамата са заловени в Къкринското ханче на 27 декември 1872 г. Скоро след Освобождението Цветков предава запазените книжа на Захарий Стоянов, а след неговата смърт вдовицата му ги предоставя на Софийския народен музей. През 1924 г., заедно с други документи от Възраждането, набавени до този момент, те стават част от фонда на Български исторически архив и са заведени като личен архив на Васил Левски.

Това, което е останало веществено от гения на Апостола, са писмени свидетелства, излезли изпод перото му; такива, писани от други лица, но подписани от него; документи, съставени с безспорното му участие или пък под негова диктовка. В голямата си част това са писма изцяло свързани с революционната дейност на Левски и неговите сподвижници от 1869 – 1872 г. Редом с тях са съхранени също и личният му бележник, откъс от автобиография в стихотворна форма, бележки, сметки, разписки и други документи. Тези уникални исторически извори градят образа му на ненадминат идеолог, теоретик и политически стратег на българската национална революция, те са и най-яркото свидетелство за властното му присъствие в политическата ни история.

Какви са основните идеи на Левски за успешното решаване на българския въпрос? Преди всичко, той отхвърля мирния вариант и политически конформизъм с думите: „С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система.” За постигането на тази висша цел той залага на последователна и целенасочена агитация вътре в страната, която да приобщи и ангажира всички слоеве на възраждащото се българско общество. Този амбициозен план не изключва дори чорбаджиите. Левски смята, че те доброволно или насила трябва да се включат в освободителното дело, като осигурят средства за предстоящото въстание. Така се ражда мисълта за революционния терор, отразена в серия от окръжни, писма, заплашителни бележки, съхранени в документалното му наследство.

Що се отнася до външнополитическите аспекти на освободителното движение, разсъжденията на Апостола са по посока необходимостта то да се освободи от опеката на чужди сили и да се насочи по пътя на самостоятелно развитие, като гаранция за реализиране на историческите цели. „Защото туй дело е дело на Народното освобождение, дело Българско”.

Така с ясна визия за пътищата и средствата на българската национална революция, великият българин чертае бъдещото държавно устройство на свободна България. Той вижда своето отечество като „демократска република” и открито заявява: „В Българско не ще има цар, а народно управление и секиму своето, секи ще си служи по вярата и законно ще ся съди, както българинът, така и турчинят и пр. Свобода и чиста република.”

Разработил стратегията и тактиката на освободителното дело, оттук насетне Васил Левски се заема със задачата да ги приложи на практика. Надарен с блестящ ум и историческа интуиция, той реализира паметна апостолско – организаторска дейност. За около година и половина създава широка комитетска мрежа върху цялата територия на страната, чрез която се осъществява активна пропагандна дейност сред населението. Наличният изворов материал проследява стъпка по стъпка делото на Апостола като водач и ръководител на Вътрешната революционна организация и разкрива невиждан дотогава подем в освободителното движение. Тази практическа дейност логично води до разработването през 1871 г. на проектоустава „Нареда на работниците за освобождението на българския народ” – своеобразна еманация на организационните концепции и принципи на Левски.

Организационният талант на Апостола може да бъде допълнен с ред лични качества и добродетели: смелост, себеотрицание, скромност, жертвоготовност, човеколюбие, целеустременост, решителност и т. н. Знаци за тези и други черти, определящи характера му, откриваме в съхранените писмени източници, но като че ли най-прекият път към душевността на великия българин минава през личния му бележник. Неговото съдържание е извънредно богато, разнообразно и многопластово чрез вложената лично от Левски информация. Пожълтелите му страници са запечатали бележки от бита и всекидневието на Апостола, планове за революционна дейност, сметки, адреси, пароли, рецепти от народната медицина, части от стихотворението на Христо Ботев „На прощаване” и „Възпоменание” на Добри Чинтулов и др. Ето защо с право можем да го наречем огледало на мисълта и вдъхновението на най-великия син на България.

Съдбата е решила да пощади малко на брой, но с богато съдържание писмени свидетелства за живота и делото на Васил Левски. Днес те не само вдъхват жизненост на изградения му образ, но и ни напомнят за това, че 180 години след неговото рождение все още не се е намерил човек, който по дух и воля, по лични качества и организационен гений да е съизмерим с Апостола на свободата.

Фотогалерия