Триодът е една от важните богослужебни книги, съдържаща молитвословия и песнопения за празниците от подвижния кръг на православната църковна година. Това са празниците, които се определят от датата на отбелязването на Пасха – Великден. Другото известно название – „Трипеснец“, книгата получава от преобладаващото наличие в нея на трипеснени канони (сложна песенно-поетическа жанрова форма  от византийската химнография). Според изследователите текстовете на триода са преведени на славянски език в началото на 10 век (преди 916 г.). В ръкописната традиция богослужебната книга най-често е оформена в две части – първата, Постният триод, включва четирите подготвителни недели и шестте седмици на Великия пост. Пентикостарът започва от Лазарова събота преди Цветница, като продължава до Първата неделя след Петдесетница и затова се нарича Цветен триод. В състава на песнопенията са включвани творби на бележити византийски химнографи. Българският принос в развитието на славянския триод е поетическото дело на един от най-големите старобългарски книжовници – Константин Преславски, създател на обширен цикъл от трипесенни канони за делничните дни на Великия пост. Каноните са  свързани с акростих, който сам по себе си представлява стихотворна творба.

За Жеравненския триод може да се говори като ръкопис-пътешественик. Досега са идентифицирани 9 фрагмента от този паметник, съхранявани в различни колекции. В колекцията на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ са идентифицирани 3 фрагмента, а и други 6 са в различни колекции в руските библиотеки – четири откъслека  в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт-Петербург (в сбирките на П. Сирку и Изм. Срезневски)  и два в Руската национална библиотека „М. Салтиков-Шчедрин“, Санкт-Петербург (в колекцията на М. Погодин).

 За някои от частите на книжовния паметник е запазена информация за пътищата на постъпването им в библиотечните фондове. В ръкописните колекции в Санкт-Петербург фрагментите са дошли чрез издирвателската дейност на видните руски учени, пътешественици и изследователи на славянската старина, сред които са  Полихроний Сирку, Измаил Срезневски и Михаил Погодин. Например, при пътешествията на П. Сирку по българските земи, в другите славянски страни на Балканите, както и в манастирите на Св. гора (Атон) той посещава различни градове и села в България, сред които са Жеравна, Котел, Троян, Търново и др. В Жеравна получава малка част от постен триод от XIII в., който по-късно, заедно с други фрагменти е наречен Жеравненски триод, според късна бележка от XIX в. на един от листовете: „Тоя лист е от Жеравненския огромный сендук“. Резултат от пътуванията на руските учени из земите на Източна Европа е съставянето на  колекции от български, сръбски, влахо-молдавски, румънски и руски ръкописи, което целенасочено ги прави представителни за историята на южнославянската книжнина от X до началото на XIX в.

Най-рано постъпилата част от Жеравненския триод

Листът с късната приписка за даряване в читалището „Архангел Михаил”. НБКМ 935

Лист от третия фрагмент

За начина на придобиване на трите фрагмента, съхранявани в колекцията от славянски ръкописи в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, няма запазени много сведения. Според номерата на сигнатурите може да се предположи, че листовете са постъпили по различно време, тъй като са включени в различни томове от Описа на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека.

Най-рано постъпил в колекцията е фрагментът от 4 пергаментни листа със сигнатура НБКМ 574. В края му е запазена бележка, че ръкописът е намерен от учителя Панайотов в с. Каранасуф (дн. с. Истрия, окр. Констанца, Северна Добруджа) през 1917 г., а в Библиотеката паметникът постъпва през 1919 г. През 1927 г. е регистриран откъслек от постен триод, на чийто първи лист е запазена част от късна бележка „В дар на читалището Архангел Михаил….“, но за съжаление останалият текст е изтрит. Най-късно идентифициран като част от Жеравненския триод е ръкопис от 14 пергаментни листа със сигнатура НБКМ 1379, съхраняван дълго време в папка с необработени фрагменти от различни ръкописи. Тук са съхранени част от акростиховите канони на Константин Преславски. Текстът започва с Богородичния тропар от службата за понеделник от Първата седмица на Поста. Запазена е приписка от 1839 г. с името на Илия П. Василиевич, която свидетелства, че в известен период листовете са били в Копривщица. По пергамента на трите книжовни паметника от колекцията на Националната библиотека са видни следи, че листовете са били употребявани за уплътняване на подвързии или за обвиване на други книги.

Благодарение на задълбочените познания и изследванията на славистите-археографи части от различни книжовни старини в колекции на библиотеки и архивохранилища имат шанса да бъдат „съединени“, за да създадат по-пълна картина на славянското ръкописно наследство.