Експерт на НБКМ в Ореш, Свищовско: ИЗВЕСТНИТЕ ЕКЗЕМПЛЯРИ НА “АБАГАР” ВЕЧЕ СА 18

Нови факти за българския книжовник Филип Станиславов и неговия молитвеник “Абагар” огласи гл. ас. д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, на конференция в свищовското село Ореш, посветена на католическия епископ и автор на първото печатно издание с новобългарски езикови елементи. В своя доклад тя предложи различен поглед върху съдържанието и формата на ценния средновековен свитък. Според направените от д-р Минчава проучвания броят на известните досега на науката екземпляри от „Абагар” вече е 18, заедно с новооткритите три.

Друг важен елемент, на който експертът на НБКМ обърна внимание, е шрифтът, използван в книгата: „Шрифтът на „Абагар” е изработен специално, за да отрази графичните особености на кирилицата, употребявана в книжнината на илирийските народи. Напълно латинизиран характер имат инициалите, с които започват отделните статии. Точно тези инициали са изключително интересен елемент. Наблюдава се едно разнообразие в размера (кегела), което не е определено от съдържателен или смислов признак на текста. Не може да се говори за „главни” и „подчинени” текстове, които да са обозначени чрез различни по големина инициали. Размерът се определя от три варианта (височини) във възходящ ред, съответно 5, 8 и 10 мм. При опита за композиране на цялости от инициали с еднакъв размер тези с най-голяма височина образуват акростих – абревиатура КСМТ. КСМТ е шифрованата чрез изпускане на гласни букви дума „късмет”. Тази практика е позната и на българските възрожденски печатари…”

“Абагар” бе представен от д-р Бояна Минчева като важен свързващ елемент в националната ни книжовна традиция. По време на конференцията на 12 август в Ореш, Свищовско, бе припомнено непрекъснатото присъствие на съхранения през столетията еманципиран български дух, осъществил по-късно националното си освобождение – от книгите на първия български печатар Яков Крайков през XVI век, в които думата „български” се появява като идентификатор за народностна принадлежност, през молитвеника на “Филип Станиславов, епископ на Велика България”, до Паисиевата “История славянобългарска” и “Неделник” на Софроний Врачански.

Събитието бе част от тържествата, организирани във връзка с откриването на паметник на епископа в родното му село. В залата на Народно читалище „Филип Станиславов – 1903” доклад изнесе и отец Страхил от Велико Търново.

Текст: Виолета Цветкова

Фотогалерия

  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
2017-08-17T10:55:37+00:00 16.08.2017|Събития|