Вестник „Дума на българските емигранти“ се появява като изразител на основните стремежи на българската революционна емиграция в Румъния, която след временното спиране на вестник „Свобода“ (17 април 1871 г.) остава без свой печатен орган. Това е първият самостоятелен вестник на Христо Ботев. Излиза от печатницата на х. Димитър Паничков в Браила. На 10 юни 1871 г. е публикуван първият брой с мото: „Истината е свята. Свободата е мила.“.

Христо Ботев е редактор само на първите четири броя, които подписва с псевдонима Х. Д. Чавдар. Той разкрива задачите на вестника в уводната статия „Наместо програма“ (бр. 1). Съдържанието на вестника се отличава с изключително жанрово разнообразие и отразява напредъка в развитието на българската революционна мисъл. Ботев изразява своите социални възгледи в „Народът. Вчера днес и утре“ (бр. 1–2). В „Петрушан“ (бр. 3) той прославя четническото движение, а отношението си към църковната борба представя в „Решен ли е черковния въпрос?“ (бр. 4). 

Забележителна особеност на вестника е, че в него Ботев публикува голяма част от своето поетичното творчество. За първи път в „Дума на българските емигранти“ са обнародвани стихотворенията „До либето ми“ (бр. 1), „На прощаване в 1868“ (бр. 2), „Пристанала“ (бр. 4), „Борба“ (бр. 4, незавършено); в нови редакции излизат „Дялба“ (бр. 1, за последен път с посвещение на Любен Каравелов) и „Елегия“ (бр. 4). Единствено в този вестник Ботев публикува поемата „Хайдути“ (бр. 3). 

Първоначално „Дума на българските емигранти“  е планиран да излиза всеки четвъртък, но въпреки положените усилия не успява да се издава редовно. Негов настоятел е Димитър Паничков, а Киро Тулешков (1846–1904) е словослагател в печатницата му. От трети брой братя Василеви приемат „длъжността  гарант“ на вестника. Издаването му среща редица трудности от материално естество. От „Дума на българските емигранти“ са отпечатани само 5 броя. Последният брой излиза на 5 август 1871 г. и е редактиран от Ангелаки Савич (ок. 1822–1892), постоянен сътрудник в печатницата на Паничков. Тази промяна се отразява на съдържанието и стила на публикациите във вестника. Савич не помества написаната за броя статия на Ботев „Причини за неуспеха на Българското книжовно дружество“. Издава я на отделен лист с дата „Браила, 29 септември 1871“ и подпис Хр. Б. Петков.  

 „Дума на българските емигранти“ отразява революционните възгледи и разностранни интереси на своя редактор Христо Ботев и оказва силно влияние върху българската емиграция в Румъния.