На 6 септември се навършват 136 години от едно от най-значимите събития в новата българска история. Провъзгласяването на Съединението  е предшествано и подготвено от разгърналото се през 80-те години на XIX в. съединистко движение. Със създаването на подвластното на султана Княжество България националният въпрос не е решен. Земите на юг от Стара планина са обособени като автономна провинция в Османската империя под названието Източна Румелия, а Македония и Одринско остават под властта на султана.

Борбата за пълно национално освобождение и обединение става основен стремеж на целия български народ след Берлинския конгрес (1878). Започналото съпротивително движение в страната се развива като продължение на българската национална революция. Българското националноосвободително и националнообединително движение се съпътства от процеса на изграждане и утвърждаване на младата българска държава и защитата на българския характер на Източна Румелия.

Княжество България е ядрото, на което е предоставена ръководна роля в съединисткото движение и към което се стремят всички българи извън пределите на свободната държава.

Паметната акция в Пловдив от 6 септември 1885 г. е подготвена и осъществена от създадения през същата година Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) като наследник на националноосвободителните традиции на българския народ през Възраждането. Начело на комитета застава Захарий Стоянов. Съединението през септември 1885 г. нанася първия сериозен удар на Берлинския договор (1878). България увеличава почти два пъти своята територия.

Членовете на Българския таен централен революционен комитет - капитан К. Паница, И. Стоянович, З. Стоянов, Ив. Андонов и Д. Ризов, които на заседанието на 25 юли 1885 г. вземат решение за въстаниеМанифест от княз Александър I Батенберг до българския народ за Съединението на Източна Румелия с Княжество България, Велико Търново, 8 септември 1885 г.Княз Александър I Батенберг (1879-1886)