“ВИНАГИ С ПАПИЙОНКА: НЕПОЗНАТИЯТ ДАМЯН КАЛФОВ” ПОСРЕЩА ЧИТАТЕЛИТЕ В НБКМ

“Винаги с папийонка: Непознатият Дамян Калфов” се нарича изложбата, която бе открита вчера в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” по повод 130 г. от рождението на един от талантливите, но позабравени български писатели. Експозицията е съвместно дело на неговия внук – проф. д-р Александър Георгиев, Националния литературен музей и НБКМ.

В Централното фоайе на партерния етаж са разположени 20 пана с архивни снимки и документи, проследяващи живота на майстора на късия разказ, сатирик, драматург, дипломат, юрист, интелектуалец и виден представител на столичната бохема от първите десетилетия и средата на ХХ век и не особено любим на властта след 1944-а. Заради характерния си профил той често е рисуван от художници като Илия Петров, Дечко Узунов, Александър Божинов, Райко Алексиев, Ари Калъчев и др. А Димчо Дебелянов му посвещава едно от най-известните си фронтови стихотворения – „Старият бивак”.

Експозицията продължава в Източното фоайе на сградата с девет витрини, в които са събрани книги от различни периоди на неговото творчество. Посетителите могат да видят още автентичното бюро и стола на Дамян Калфов, лични вещи и някои от любимите му рибарски принадлежности.

В деня на откриването на експозицията се проведе и научна конференция, докладите от която ще бъдат издадени в книга. За живота и многоликото творчество на Дамян Калфов говориха Катя Зографова, д-р Радка Пенчева, Стоян Райчевски и Славимир Генчев. Свои доклади изпратиха и проф. Хюсеин Мевсим от Анкарския университет (за дипломатическите години на Калфов в Цариград) и Чавдар Ангелов (за страстта на писателя към лова и риболова).

Гостите бяха поздравени от директорите на двете национални институции, доц. д-р Красимира Александрова и Атанас Капралов. А проф. Георгиев, който живее в САЩ и е тук специално за събитието, направи нестандартно обобщение за своя дядо: “Донесох неговия перфоратор за хартия. За мен този предмет е символичен за Дамян Калфов, който винаги е имал смелостта да прави дупки в системата.”

 

Дамян Калфов е роден на 26 октомври 1887 г. в с. Булгаркьой, Одринска Тракия, в семейство на строителен предприемач. Завършва Българската гимназия „Д-р П. Берон” в Одрин (1905) и известно време учителства, преди да завърши право в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1915 г. Участва като доброволец в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Работи за кратко като помощник-библиотекар в Народната банка, после като съдия (1915-1920) и финансов инспектор в Министерството на финансите (1920-1924).

Калфов е аташе по печата в българската легация в Цариград (1924-1926). След това, до 1944-а, е чиновник в различни министерства, включително контрольор по отчетността в дирекцията на БДЖ, докладчик в Сметната палата и финансов инспектор. Литературата обаче е голямата му страст. Предпочита кратките форми. Освен разкази, пише и много фейлетони, повести за деца. Посвещава много от творбите си на риболова, другата му голяма страст. 

Изключително плодовит автор, още като студент Калфов започва да публикува във в. „Вечерна поща” (1912) и сп. „Българска сбирка” (1912). Сътрудничи на „Българан” (известно време е и негов редактор), „Барабан”, „Щука” и др. Автор е на сборниците с разкази „Под южното небе” (1917), „Съпрузи” (1921), „Индийският петел” (1928), „Едрата мряна” (за деца, 1930), „Вашите познати” (1932), „Втора младост” (1934), „Десантът при Шаркьой” (1934), „Огнената пещ” (1935), „Разкази на четиримата” (1935), „Светът е опак” (1935), „Твърде късичък роман” (1935), „В окопите” (1937), „Отсам окопите” (1938), „Първи сняг” (1938), „Край реката. Рибарски разкази” (1940), „Бойни другари” (1941), „Ние без маска” (1941), „Женитба” (1942), „Славни времена” (1943); на комедиите „Тигърът” (1930), „Ловецът Механдов” (1931) и „Сивата лисица” (1935), както и на повестите за деца „Марженка” (1938) и „Гора, малката сърничка” (1943).

След 9 септември 1944 г. издава „Хумористични разкази” (1948), „Избрани разкази” (1953), „Язовир” (разкази за деца, 1954), „Така ги видях” (разкази, 1954), „Сърничката Гора” (разкази за деца, 1955), „Избрани разкази” (1957), „Край реката. Разкази за въдичаря” (1959), „Сърничката” (разкази, 1960), „През моите очила” (разкази, 1961), „Носът на дядо Мраз” (разкази за деца, 1965), „Работливото Данче” (разказ за деца, 1965), „Герчо мексиканецът” (разкази за деца, 1966), „Славният въдичар” (разказ за деца, 1966), „Избрани разкази” (1967), „Дипломати” (комедия в 3 действия, 1968), „Изпуща ли се такъв шаран” (разкази, 1969, с предговор от Ясен Антов) и др.

Дамян Калфов умира на 17 юли 1973 г. в София.

 

Текст: Виолета Цветкова

Фотограф: Иван Добромиров

  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
2017-10-26T12:10:18+00:00 26.10.2017|Изложби, Събития|

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.