Дигитална библиотека 2019-02-14T14:51:24+00:00

Дигитална библиотека

Дигитализацията на книжовното наследство, съхранявано в Националната библиотека започва през 2006 г., а през есента на 2007 г. сканираните изображения стават достъпни за ползване чрез сайта на Библиотеката. До началото на 2018 г. са сканирани и са включени в Дигиталната библиотека общо около 400 000 файла / ръкописи, старопечатни книги, непубликувани документи от Българския исторически архив и от Ориенталския отдел, портрети и снимки, графични и картографски издания, български вестници и списания от периода 1844-1944 г. / изображения и техните метаданни. Дигиталните копия в пълния им обем се предоставят на свободен достъп.

Дигиталната библиотека е структурирана в зависимост от вида и хронологичния обхват на документите в няколко колекции, които са подразделени в отделни кабинети.

вж Азбучен списък на заглавията на дигитализираните български продължаващи издания / 1844-1944 г. в Националната библиотека към 14.06.2018 г.

вж Списък на сканирани продължаващи издания в Дигиталната библиотека според местонахождението им към 14.06.2018 г.

ВАЖНО!

Препоръка на ЕК за цифровизация и цифрово съхранение на културното наследство
виж още


 

Страницата е в процес на разработка !

Връзка към старата версия на Дигитална библиотека.

 

Български исторически архив

Кореспонденцията като вид документ заема значителен дял във всеки личен архивен фонд. От хилядите писма, съхранявани в БИА, до момента са дигитализирани: Писма на Христо Ботев, Ботю Петков, д-р Петър Берон, Захари Стоянов, Боян Пенев, Владимир Василев, Тодор Александров, Пею Яворов, Дора Габе, Лора Каравелова, Константин Константинов, Николай Лилиев, Гео Милев, Людмил Стоянов и др.

БИА съхранява близо 1 млн. разнообразни по вид документи, свързани с живота и дейността на изтъкнати български възрожденци, културни дейци, общественици и държавници от 18 / 21 в. От тях в дигиталната библиотека присъстват: документи на БРЦК, на Георги С. Раковски- Привременен закон за народните горски чети (1867 г.), Васил Левски -Нареда на работниците за освобождението на българския народ (1871 г.), Личните бележници на Васил Левски (1871-1872 г.), на Христо Ботев (1875- 1876 г.) , на П. К. Яворов (1889-1914 г.), както и на основателя на Духовно общество „Бяло братство“ Петър Дънов (1899 г.) Дигитализиран е също целият архивен фонд на българския поет с международна известност Гео Милев, в който се съхраняват неговите оригинални документи.

Кондиките са книги, водени от църковни и училищни общини, занаятчийски еснафи (сдружения) и отделни богати търговци. Те съдържат ценни сведения за стопанската история, за църковната борба и въобще за развитието на българското общество през Възраждането. БИА съхранява повече от 300 кондики, предимно от 19 век, от които дигитализирани са следните: Кондика на източноправославната община в гр. Ески Джумая (Търговище) ( 1818-1882 г.), Кондика на българската община в гр. Самоков (1875-1877), Кондика на шивашкия и абаджийския еснаф в гр. Добрич (1857-1878 ).

 


Български исторически архив – фотографии

В настоящия момент Дигиталната библиотека представя част от фонда на „Портрети и снимки” и портретната колекция на направление „Специални колекции”. Сред дигитализираните документи са портрети на български и чуждестранни политически, стопански, културни и църковни дейци, включително фотографии на техните семейства, близки и съратници ; снимки свързани с българската възрожденска, нова и най-нова история ; изгледи от български градове, села, исторически месности, паметни места, свързани с определени лица и събития, водещи институции; изгледи от градове и селища в Европа и САЩ.

 


Старопечатни книги

Колекцията от български старопечатни книги (1806-1878 г.) включва ок. 1700 загл. в близо 10 хил. тома. Тя представя печатната продукция на българските книжовници от епохата на Възраждането. Богослужебна и учебна книжнина, както преводна и оригинална художествена литература е преобладаващата част от колекцията. Интерес представляват първите издания на съчиненията на най-изтъкнатите български възрожденски просветители и писатели: Софроний Врачански, Неофит Рилски, д-р П. Берон, П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Ив. Вазов и др.

Дигитализацията на сбирката ще се извършва в хронологичен ред. Сред дигитализираните до този момент са: “Кириакодромион сиреч Неделник “ (1806) на Софроний Врачански, „Повест ради страшнаго и втараго пришествия” (1814), „Книга сия зовомая огледало” (1816), „Чудеса Пресв. Богородици” (1817), “Рибен буквар”(1824) и др. За улеснение на потребителите, в описанието на книгите е посочен и номерът, под който са описани в репертоара на д-р М. Стоянов „Българска възрожденска книжнина”.

Колекцията от славянски кирилски печатни книги включва издания от ХV-ХХ в. Сред тях има издания, които бележат началото на южнославянското, а в частност и на българското книгопечатане. Изключително ценни са екземплярите от книги, печатани в първите славянски печатници в Цетина и Търговище (Румъния), както и венецианските издания от ХVI в. и особено тези, които са дело на първия български печатар Яков Крайков. Сред дигитализираните са: „Октоих” (Цетине, 1494), „Часословец” (Венеция, 1566), „Ламент” (Острог, 1603 ), „Евангелион” (Лвов, 1644), „Абагар” (Рим, 1651), „Акатисты с каноны” (Киев, 1765) и др.

Колекцията от чужди старопечатни, редки и ценни книги включва издания от ХV-ХХІ в., обособени по езици. Много от изданията са библиографска рядкост и представляват ценност за всяка световна библиотека. До момента са дигитализирани следните книги: „Dla dziatek nauka czytania pisma polskie” (Краков, 1611), „Nauka ku czytniu pisma polskiego z figurmi przyіozone so nabozne modlitwy y psalmy” (Лвов, 1599), „Elementaria institutio Latini sermonis & pietatis Christianae” (Краков, 1575), „Photii Myriobiblon sive Bibliotheca” (Руан, 1653), „Книга Историография…” (Санкт Петербург, 1722).

 


Славянски и други ръкописи

Колекцията от славянски ръкописи е най-голямата в България и съдържа около 1500 ръкописи и фрагменти от ХІ до ХІХ в. Обект на дигитализиране са преди всичко паметници, за чието опазване е от съществено значение да бъдат достъпни в електронен формат. След тях идват ръкописите, към които има силен изследователски интерес, както и фрагментите, информацията за които би улеснила идентифицирането им като части от ръкописи в други библиотеки и сбирки. Сред по-важните дигитализирани ръкописи са Енинският апостол от ХІ в., Добрейшовото евангелие от ХІІІ в., Банишкото евангелие от ХІІІ в., Пирдопският апостол от ХІІІ в., Скопският миней от ХІІІ в. По-голямата част от представените тук ръкописи са достъпни и чрез портала Европеана.

Четиринадесетото столетие илюстрира най-добре високите постижения на българската писмена култура от Средновековието. Не случайно то е известно като „Вторият Златен век“ на българската книжнина. В колекцията са събрани ръкописи, които илюстрират тази констатация и показват различните лица на българската ръкописна книга. Чрез двуезичните си метаданни дигитализираните документи могат да бъдат търсени и в портала Европеана.

Националната библиотека съхранява 150 гръцки ръкописа с хронологичен обхват ІХ-ХІХ в. Повечето от тях са с богослужебно съдържание. Дигитализирани са по-ранните паметници, както и тези, към които читателите проявяват особен интерес. Като ценни притежания на сбирката могат да бъдат посочени украсените фрагменти от изборни евангелия от ІХ в., Профетологионът от ХІІ в., Типикът от ХІVв., Лекарственикът от ХVІІІ в., псалтикийните сборници от ХІХ в.

Сбирката „Други чуждоезикови ръкописи” включва 25 ръкописни паметника на латински, румънски, немски, италиански, арменски и грузински езици. Дигитализирани са особено ценният за българската история Устав на Бачковския манастир (препис от 1702 г.), а също и преведената на латински Кратка граматика на българския език от 1856 г.

 


Източни ръкописи

Сбирката „Арабски ръкописи” съдържа около 3200 ръкописа. Поради големия им брой, дигитализацията ще продължи доста дълго. Като начало са подбрани по-ранни и по-рядко срещани съчинения, които засягат различни теми: „Китаб ал-Йамини” (ОР К1) на ал-Утби (ХІ в.) и „аш-Шакаик ан-нуманийа” (ОР 3367) / история, „Сахих ал-Бухари” / препис от нач. ХІ в. (ОР 801) – хадиси, „Шарх ал-лума” по граматика (ОР 1863), „Диуан ал-Мутанабби” (ОР 2491) и „Диуан Ибн Сабит” (ОР 2488) / поезия, „Аудах ал-масалик” (ОР 2643) / география, Сборник от съчинения с религиозна тематика (ОР 492).

Сбирката „Турски ръкописи” включва около 490 ръкописа. Дигитализирани са интересни заглавия: българо-турски речник, съставен в Скопие – „Люгат-и булгари” (ОР 900), биографии на светии „Бахр ел-веляе”, съставен в Кюстендил (ОР 893) и „Гюлшен-и инша” на ал-Касталани (ХV в.) от областта на епистолографията.

Една немалка част от единичните документи на османотурски език отразяват главно политическите и стопанските отношения между Османската империя и европейските страни. Те са отнесени към фондове, които носят името на съответната страна: Австрия, Германия, Италия, Полша, Русия и др. Документи за европейските страни са класирани и в колекция ОАК, а така също и във фонд 1 (Истанбул).

Наред с документи за България и другите балкански и европейски страни, във фонда на отдел „Ориенталски сбирки” се съхраняват и стотици хиляди архивни единици, които съдържат ценна информация за арабските страни през османския период от тяхната история. Политическите, военните и стопанските отношения на Османската империя с Иран обясняват присъствието и на архиви за тази страна. Документите са предимно на османотурски език, около 3000 – на арабски и около 35 документа – на персийски език. Обособени са във фондове, които носят имената на арабски и ирански градове, области и страни (Дамаск, Халеб, Бейрут, Сайда, Хиджаз, Кайро, Иран, Тебриз, Мосул, Багдад и др.). Информация за тези страни се открива и в сбирката ОАК (Ориенталска архивна колекция), във фонд 1 (Истанбул) и в някои други фондове.

 


  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.