Фондове и колекции

Обем

Към 1 януари 2016 г. фондът на Националната библиотека наброява общо 7 997 053 регистрационни единици /вкл. Архива на българската книжнина/. От тях 1 782 095 са книги ; 1 534 361 – продължаващи издания /вкл. Архива на българската книжнина/ ; 210 602 – графични документи; 13 136 – картографски документи; 5 555 – ръкописи; 3 127 654 – архивни документи; 6 914 – електронни документи ; 12 електронни бази данни. Формирането на фондовете и колекциите на библиотеката е свързано с професионален подбор и комплектуване както на документи на български език, така и на чуждестранни документи.

История

Историята на формирането на фонда може условно да се раздели на три периода:

Първи период: от създаването на Библиотеката до края на Втората световна война.

През 1883 г. в Княжество България се приема „Закона за печата”. Чл. 43 гласи: „Издателите на периодическите и непериодическите списания и каквито и да било печатни книги длъжни са да изпровождат в Народната библиотека в София по два екземпляра даром.”

През 1897 г. се приема „Закон за депозиране на печатни издания в народните библиотеки”. Този закон е свързан с името на Константин Величков, който по това време е министър на народното просвещение. Тогава в основата на комплектуването на чуждестранна литература са даренията, предоставени на новосъздадената национална библиотека от частни лица и благотворителни дружества, университети и други организации. Във фонда се вливат издания на руски, френски, немски, сръбски, румънски, гръцки и други езици. Пръв опит за определяне на параметрите на колекциите от чужди книги на Библиотеката прави К. Иречек в изработената от него „Инструкция за управлението на българската Народна библиотека“ /1884/. В този документ се посочва какво трябва да се набавя за книжните фондове: Балканика и Булгарика, всички класически съчинения в областта на художествената литература и на науката, както и всички основни съчинения по всички науки и справочници.

Втори период: от края на Втората световна война до 1989 година.

През 1945 г. се приема нов закон за депозитния екземпляр (Наредба-закон за депозиране на печатните и литографни произведения в народните библиотеки и институти). За Националната библиотека са предназначени 6 депозитни екземпляра от печатните издания на български език. Съществена за този период е и разработката на научно обосновани критерии за комплектуването на чуждестранни книги и продължаващи издания, резултат от продължителна дискусия за отрасловия характер на колекциите като цяло. Надделява становището за универсалния характер на книжния фонд. Стремежът е да се набавят в пълнота най-значимите и стойностни научни и справочни издания на европейските езици. Аналогичен е подходът и към комплектуването на чужди периодични издания. Техният обем нараства лавинообразно и достига над 10 000 заглавия, като превес имат природните и техническите науки. Този факт е следствие от бурното развитите на научно-техническия прогрес и ролята, която се отрежда на Библиотеката в този процес.

През този период започва развитието на международния книгообмен като един от важните начини за набавяне на чуждестранна литература, особено за издания с ограничено разпространение. В края на 80 – те години Националната библиотека има около 1000 книгообменни партньори от цял свят

Трети период: след 1990 година.

От 2001 г. влиза в сила новоприетият Закон за задължителното депозиране на печатни и други издания. Депозитните екземпляри за Националната библиотека остават два.

Преходът към пазарна икономика и съпътстващата го икономическа криза оказват силно влияние върху комплектуването на литература на чужди езици. Средствата, предвидени в бюджета за покупка, намаляват драстично. На основата на внимателен вторичен подбор чуждестранните книги и продължаващи издания се прочистват от ненужната многоекземплярна пропагандна литература на руски и други езици, детската литература и др.

Финансовата стагнация от една страна и стабилизирането на централните научни библиотеки на територията на София от друга, изискват преосмисляне на универсалното развитие на всички колекции. Националната библиотека редуцира комплектуването на селскостопанска, техническа и медицинска научна литература. За читателите е осигурен достъп до електронни бази данни.

Международният книгообмен става основен начин за набавяне на чужди книги и продължаващи издания. Сериозен дял в обогатяването на колекциите имат и даренията както на български, така и на чужди документи. Засилва се делът и на литературата, комплектувана чрез участие в проекти. Ярко се очертава тенденцията за обогатяването на фонда и колекциите с нови носители на информация като електронни документи, електронни бази данни с дистанционен достъп.

Съдържание и структура

Националната библиотека работи последователно, за да притежава в пълнота всички видове документи, издадени в България както на български, така и на чужди езици. Основна роля в това отношение играе депозирането на издания за основния фонд и архива, като се отделя внимание и на антикварното набавяне. На чужди езици се комплектуват приоритетно класически произведения в областта на науката, културата и литературата; произведения, отличени с авторитетни международни и национални награди; материали от научни конгреси и симпозиуми; Булгарика, Балканика и Славика, първи издания на художествени произведенията на класически и съвременни автори.

Приоритетни отрасли за комплектуването на чуждестранни книги и продължаващи издания са: математика, философия, социални науки, право, икономика, политика, социология, международни отношения, история /предимно нова и най-нова/, култура, наука, библиотекознание, библиографознание и научна информация, книгознание, странознание, изкуствознание, езикознание, литературознание и художествена литература. Значително внимание се отделя на интердисциплинарни научни области като социолингвистика, когнитивни науки, антропология, политология и др.

Фондовете и колекциите на Националната библиотека, са разкрити чрез система от традиционни каталози и картотеки, описи, научни публикации и в електронния каталог COBISS/OPAC.

Достъп

Всички видове документи от фонда на библиотеката се ползват от читателите без ограничение само в читалните зали. За читатели извън София и страната ползването се извършва чрез системата за междубиблиотечно заемане.

Библиографският достъп се осъществява чрез следните електронни каталози:

Електронен каталог COBISS/OPAC

Достъпът до голяма част от продължаващите издания /1844-1944/ се осъществява чрез:

Дигиталната библиотека