Старопечатни, редки и ценни книги

Обем. Съдържание

Фондът от старопечатни, редки и ценни книги включва общо около 17 хил. тома книги и периодични издания, отпечатани в периода ХV-ХХІ в. и е организиран в отделни сбирки. Съдържанието на фонда е разнообразно: включва издания, обслужващи богослужебната практика, религиозно-догматически четива, учебно-просветна, обществено-политическа, дидактическа, научна и художествена литература на български, църковнославянски и други езици. При комплектуването на колекциите специфични критерии са особеното полиграфическо оформление, художествената стойност на подвързията, както и наличието на автографи, екслибриси и пр.

История

С основаването на Народната библиотека се поставя началото на формирането на сбирки от старопечатни, редки и ценни издания и възрожденска периодика. В периода 1879-1883 г. българският търговец във Виена Никола Ковачев дарява на библиотеката пълни течения от в. „Турция“, „Народност“, „Македония“, „Дунавска зора“, „Право“, „Напредък“, „Век“, Каравеловите вестници „Свобода“ и „Независимост“, „Знаме“ на Христо Ботев и др. Дългият списък на дарителите през годините показва основния принос на нашите сънародници – възрожденци и съвременници за събирането и съхраняването на това ценно книжовно наследство. Сред тях трябва да бъдат споменати Пандели Кисимов, Васил Манчов, Петър Матеев от Котел и много други. Фондът непрекъснато се обогатява с нови постъпления чрез дарения и покупка.

Структура

Фондът е организиран в следните сбирки:

  • I. Славянски кирилски печатни книги ХV-ХIХ век
  • II. Български старопечатни книги и периодични издания 1806-1878 г.
  • III. Български редки и ценни книги след 1878 г.
  • IV. Чужди старопечатни, редки и ценни книги, свързани главно с българската политическа и културна история; с историята на балканските и славянски народи и такива с особена културно-историческа, художествена и полиграфична стойност от ХV в. до наши дни.
  • V. Миниатюрни издания.

Най-богата е сбирката от български старопечатни книги и възрожденски периодични издания в периода 1806-1878 г. Тя включва 1670 заглавия в 8486 тома и по този начин отразява максимално пълно издаденото през посочения период. Сред тях трябва да бъдат споменати: „КИРИАКОДРОМИОН сиреч НЕДЕЛНИК“ на Софроний Врачански (1806 г.), РИБЕН БУКВАР от д-р Петър Берон (1824), БОЛГАРСКА ГРАМАТИКА от Неофит Рилски (1835 ), ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ от Христаки Павлович (1844), БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ, събрани от братя Миладинови (1861), ПЕСНИ и СТИХОТВОРЕНИЯ от БОТЙОВА и СТАМБОЛОВА (1875) и др. Възрожденската периодика включва около 95 заглавия на вестници и списания, сред които са първото българско списание ЛЮБОСЛОВИЕ (Смирна, 1844-1846), редактирано от Константин Фотинов и първият български вестник БЪЛГАРСКИ ОРЕЛ (Лайпциг, 1846-1847) издаден от д-р Иван Богоров.
Сбирката от славянски кирилски печатни книги включва издания, които бележат началото на южнославянското, и в частност на българското книгопечатане. Изключително ценни са екземплярите от книги, печатани в първите славянски печатници в Цетина (Черна гора) и Търговище (Румъния). Това са двата кирилски инкунабула ОСМОГЛАСНИК (Цетина, 1494) и ПСАЛТИР С ПОСЛЕСЛОВИЕ (Цетина, 1495), както и ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ от Макарий, издадено в Търговище през 1512 г. Специално внимание заслужават венецианските издания от ХVI в. и особено тези, които са дело на първия български печатар Яков Крайков(„ЧАСОСЛОВЕЦ“, 1566 г, „Псалтир с последование“, 1569 г. и „Служебник“ (1570). Към тази сбирка принадлежат още: първата българска печатна книга с новобългарски езикови елементи – АБАГАР на Филип Станиславов (Рим, 1651), СТЕМАТОГРАФИЯ на Христофор Жефарович (Виена, 1741) и поемата ЛАМЕНТ (Острог, 1603 ), издадена в памет на княз Александър Острожки. Изданието е библиографска рядкост, а екземплярът, съхраняван в НБКМ, е най-пълният известен на науката до този момент. Колекцията е богата на ценни образци на руската и украинската печатна традиция.
Сбирката от чужди старопечатни, редки и ценни книги ХV-ХХ в. обхваща ок. 4100 заглавия в 5034 тома, обособени по езици (гръцки, латински, английски, френски, руски, немски, италиански, испански и др.). Най-много на брой са гръцките старопечатни книги. Значителна част от тях са донесени от с. Арбанаси, Созопол, Несебър, Самоков и са богати на ръкописни бележки. Сбирката включва много издания, които са библиографска рядкост и представляват ценност за всяка световна библиотека. Тук ще споменем едно от най-старите печатни издания на Пиндар от 1515 г., първото издание на съчиненията на Св. Василий Велики от 1535 г., изданието от 1688 г. на GLOSSARIUM AD SCRIPTORES MEDIAE ET INFIMAE GRAECITATIS на Дюканж, изданието на речника на Свидас от 1705 г., великолепното издание от 1653 г. на PHOTII MYRIOBIBLION, двадесеттомното издание на CORPUS BYZANTINAE HISTORIAE от 1729 г., множество красиви издания на богослужебни книги и други. Библиотеката притежава два латински инкунабула, съответно от 1477 г. и 1493 г. Особено впечатление с богатата си украса прави вторият от тях SCHEDEL, HARTMAN. LIBER CHRONICARUM, който е дарен през 1968 г. от г-н Любен Басмаджиев, българин, живеещ в Швейцария. Сред останалите книги в тази сбирка има първи или особено ценни издания на автори-класици на чуждите литератури на оригинален език, както и такива с автографи и екслибриси. По-интересни между тях са: издания на произведения на Жан-Жак Русо и Волтер (PENSÉES DE J.J. ROUSSEAU. T. 1-2. Geneve 1785 и VOLTAIRE, FRANÇOIS-MARIE AROUE. OEVRES CHOISIES de … Wien, 1810.); издание на Библията в превод на немския реформатор Мартин Лутер (BIBLIA. DAS IST: DIE GANTZE HEILIGE SCHRIFT VERDEUTSCHT DURCH DR. MARTIN LUTHER, Nürnberg, 1736 ); тритомният речник от 1681 г. на френския историк и византолог Шарл Дюканж с екслибрис на българския цар Фердинанд (1887-1918) . Пряка връзка с българската история има изданието IL REGNO DE GLI SLAVI… на дубровнишкия историк Мавро Орбини, отпечатано в Песаро през 1601 г. Това е един от източниците за написване на „История славяноболгарская“ от отец Паисий Хилендарски през 1762 г.

Аналогови форми

Във връзка с опазването на книжовното наследство, достигнало до нас през годините, Библиотеката провежда дългогодишна политика за съхраняване на оригиналните екземпляри чрез тяхното репродуциране. През годините са направени фототипни издания на голяма част от възрожденските вестници. Направени са ксерокопия на български старопечатни книги, от които НБКМ притежава 1-2 екземпляра и те се предоставят за ползване от читателите. Съществува и микрофилмова сбирка, която включва копия на редки и старопечатни книги, притежавани от чужди библиотеки и хранилища. Дигитализацията на книги и периодика от  специалните колекции към отдела е приоритетна стратегия от 2009 г. и се извършва текущо.

Каталози, описи, публикации

Фондът с неговите отделни колекции е разкрит чрез система от азбучни и хронологични каталози, разположени в Специализираната читалня „ПРОФ. МАРИН ДРИНОВ“ (Читалня № 1) на Библиотеката. Изключение прави колекцията от български старопечатни книги и възрожденски периодични издания, които са отразени в аналитичния репертоар „Българска възрожденска книжнина“, т. 1 на д-р Маньо Стоянов. В тази сбирка книгите се комплектуват многоекземплярно. Това налага отразяването на всички екземпляри в топографски каталог, съставен по хронологичния списък от репертоара. Обстойният библиографски труд „Стари гръцки книги в България“ на д-р М. Стоянов представя в максимална пълнота многообразието на фонда от редки гръцки книги.

Достъп

До този момент са дигитализирани всички възрожденски периодични издания, съхранявани във фондовете на НБКМ (без няколко заглавия, дигитализирани от други български библиотеки), както и почти 30% от българските старопечатни книги.

Работно време на отдела: понеделник-петък, 9:00-12:00 и от 12:30-17:30 ч.

Читателите могат да правят заявки за репродуциране на материали от фонда като попълнят съответен формуляр, съобразен с действащите в Библиотеката – Правила за обслужване на потребителите и Ценоразпис на услугите.

Старопечатните, редките и ценните книги се ползват само в Специализираната читалня „ПРОФ. МАРИН ДРИНОВ“ с работно време: понеделник- петък от 8:30 до 18:00 ч., събота от 9:00 до 15:00 ч. В събота читателите ползват само запазени материали.

  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •