Архив на българската книга 2016-12-14T08:41:02+00:00

Архив на българската книга

Съдържание. Структура. Обем

Системата на задължителното депозиране след края на Втората световна война непрекъснато се усъвършенства по отношение на обектите, включени в нея. Отделните видове документи, които се събират в Архива на българската книжнина се определят от тези обекти и се променят според измененията в действащия закон за задължителното депозиране. Архивът съхранява всички видове печатни произведения, фотоиздания, звукозаписи, дисертации и хабилитационни трудове, а след 2000 г.(когато бе приет нов закон за задължителното депозиране) и документи на електронен носител. Съхраняват се и издания с тираж под 100 екземпляра, издания с брайлов шрифт, документи, които се публикуват в чужбина по поръчка на български физически или юридически лица и печатни произведения на български език или отнасящи се до България, внесени за широко разпространение в страната. Номерът, под който са подредени библиографските записи в изданията на текущата национална библиография служи за сигнатура и инвентарен номер във фонда на Архива на българската книжнина, а самите издания представляват каталог на този фонд. За да се гарантира пълнотата на тази колекция и да не се похабяват архивните екземпляри те не се предоставят за ползване от читателите. Съхраняват се опаковани или подредени в кутии в хронологичен ред, който съответства на годината и поредния номер в изданията на текущата национална библиография. По този начин се осигурява съвместяване на информационната функция на текущата национална библиография с документационната на Архива на българската книжнина. Фондовете на архивната колекция наброяват около 1 600 000 библиографски единици.

Библиографска основа за попълване на липсващите екземпляри в Архива на българската книжнина е националната ретроспективна библиография на книгите и периодичните издания.

История

През 1897 г. Народното събрание на утвърждаващата се българска държава приема Закон за задължителното депозиране на печатни издания в народните библиотеки. С този закон дейността по съхраняването и библиографското регистриране на издателската продукция в страната официално се възлага на Народната библиотека в София. По силата на законовата разпоредба „Всеки съдържател на печатница, литография или друго подобно заведение е длъжен да дава безплатно в полза на народните колекции в София и Пловдив едновременно с обнародването по 2 екземпляра от всяка книга, брошура, вестник, списание, възвание, гравюра, карта и въобще всяко напечатано или възпроизведено по друг начин произведение и предназначено за обръщение в публиката.“ Един от депозитните екземпляри, постъпили в Народната библиотека в София, се предоставя за ползване на читателите, а вторият е предназначен да изпълнява архивни функции. Възможността за създаването на тази национална колекция се основава на философията, заложена в закона за задължителното депозиране. Отделните видове документи, издадени на територията на страната, които издателите са задължени да предоставят безвъзмездно на библиотеките започват да формират фонд, който е неприкосновен, който трябва да се пази при специални условия, за да се съхрани за бъдните поколения. Въз основа на него се извършва и регистрацията в текущата национална библиография на страната. За голямо съжаление, по време на бомбардировките през Втората световна война, голяма част от вече натрупаните фондове в Архива на българска книжнина са унищожени. Тяхното възстановяване в трудните следвоенни години се оказва продължителен и не лек процес. През 1954 г. Министерски съвет издава специално постановление, което регламентира набавянето на липсващите в Народната библиотека документи, издадени до 1944 г. Източници за тяхното комплектуване са останалите библиотеки в страната, антикварни книжарници, а също така и частни колекции.

Съхранение

Всички документи, издадени до 1944 г. се съхраняват в хранилището в с. Богданлия, а по-късно издадените – в хранилището в кв. Изгрев. Депозиториумите, извън сградата на Библиотеката са в много лошо състояние и не отговарят на изискванията за съхраняване на архивни фондове. Необходимо е колекциите да се съберат в едно книгохранилище, предназначено и оборудвано за опазване на архивни фондове, да се подредят, да се проверят, за да има яснота, относно обема и състоянието им. След което да се предприемат мерки за реставрация и попълване на липсващи издания.

Достъп

Достъпът до документи от Архива е регламентиран с чл. 22 (2) и (3) от Правила за обслужване на потребителите.

  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •