Приветствие към лауреатите и гостите на форума от доц. д-р Красимира Александрова, директор на НБКМ 2019-02-08T16:42:20+00:00

Приветствие към лауреатите и гостите на форума от доц. д-р Красимира Александрова, директор на НБКМ

 

Уважаема г-жо вицепрезидент,

Уважаеми г-н главен прокурор,

Уважаема г-жо ректор на УниБИТ,

Уважаеми г-н председател на Общото събрание на УниБИТ,

Уважаеми организатори и гости на научната конференция,

Уважаеми колеги,

 

Имам удоволствието да приветствам всички вас на откриването на ХIII научна конференция по лидерство на тема “Лидерство и практики в управлението на системата за национална сигурност” и връчването на Годишните награди за Личен принос в лидерството на името на Стефан Стамболов. Бих искала да изразя и радостта си, че за домакин на форума отново бе поканена Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

В днешния напрегнат век, когато човечеството преживява сътресения в различни точки на планетата, темата за лидерството е изключително актуална и значима. Защото доброто разрешаване на глобални проблеми и излизането от тежки кризи не е възможно без истински лидери, без държавници с ясна представа за ситуациите и възможните изходи от нея, без хора водачи, които с енергията, с ерудицията и с личната си харизма умеят да увличат другите след себе си към дела за по-добро и смислено бъдеще.

Именно такъв е бил Стефан Стамболов, чието име носят наградите, връчвани ежегодно на личности с принос в лидерството. Обичан и мразен, но винаги уважаван, той е човекът, изиграл решаваща роля за изграждането на модерната българска държава. На 12 февруари 2019 г. се навършват 165 г. от неговото рождение, затова в навечерието на тази годишнина е добре да си спомним за Стамболов – за държавника с енергия, размах и целеустременост, който не се спира пред нищо, за да постигне целите на новоосвободеното си отечество; за човека на действието, който е готов дири да прекрачи закона в името на доброто на България според собствените му виждания; за лидера, превърнал се в може би най-противоречивата фигура на своето време.

Някои го определят като „българския Бисмарк”. Вестник „Таймс” пише, че Стамболов е „природен държавен гений, комуто липсва финесът на салонната изисканост за сметка на вродена и бързо развита дарба за държавническо мислене”. Американският историк Уилям Мънро е категоричен, че „Стамболов е най-способният държавник, излъчен от балканските нации за целия XIX век”. А английският дипломат Джордж Бюканън отива още по-далече: „Бих искал в моето отечество да се ражда на 100 години по един Стамболов.”

Само за истински лидер, с цялата му противоречивост могат да се изрекат подобни слова. Бих искала обаче да цитирам и един от заветите на Стефан Стамболов: „Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата, без да се унижаваме пред когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?”

Толкова е просто – да си вършим работата и да живеем с достойнство. Постижимо е за всеки от нас, независимо дали сме на висока лидерска позиция, или сме увлечени от енергията на мъдри лидери.

От името на целия екип на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” поздравявам новите носители на Годишните награди за Личен принос в лидерството на името на Стефан Стамболов и на „Плакетите на УниБИТ”. На добър час на ХIII научна конференция по лидерство на тема “Лидерство и практики в управлението на системата за национална сигурност”.