Благотворителност и култура на дарителството
(рецензия)

През месец декември 2018 г. Националната библиотека отбеляза своя 140-годишен юбилей. Наред с множеството събития, съпътстващи тържествените чествания, отворихме дискусионно пространство за учени, изследователи и културни дейци от страната и чужбина, обединени от актуалната тема за дарителството в културната сфера.

През декември проведохме Международна научна конференция под наслов „Благотворителност и култура на дарителството“, в която взеха участие 52 специалисти в различни области на хуманитаристиката с 41 доклада, разпределени в три секции. Историята на културни и просветни институции, функционирането на дружества и обществени организации, бяха допълнени и осветлени в аспекта на дарителството като индивидуален и колективен акт на благотворителност през годините. Традиции и модерност намериха пресечна точка в съвременността, откроиха актуалните проблеми и предложиха пътища за нови инициативи и реализации.

През 2019 г. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ издаде едноименен сборник, който представя статиите на участниците в конференцията. Неговото съдържание е свидетелство за многообразието на темите и проблемите, които имат пряка или косвена връзка с дарителството – неговата същност, философия и социокултурни измерения.

Директорът  на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова, изложи тезата, че дарителството е в основата на учредяването на множество културни и просветни институции. Тя припомня ярки факти , свързани с дарителските и благотворителни жестове на бележити личности, довели до създаването на Националната библиотека. Акцент в нейната публикация е съчетаването на традиции и модерност като залог за адекватно присъствие на културната институция в обществото. Тя разглежда и  приемствеността като процес, който свързва традиции, настояще и бъдеще и е основна предпоставка за високия професионализъм на специалистите в НБКМ. Очертани са новите културни проекти на институцията, ориентирани към различни публики и финансирани чрез дарения.

Дарителската програма „Осинови книга“ е представена в публикацията на нейния отговорник Нона Петкова, архивист в отдел „Ръкописи и старопечатни книги“ на НБКМ, в историческия контекст на дарителството в Библиотеката през десетилетията. Публикацията съдържа сведения за дарителите – частни лица и организации, информация за „осиновените“ книжни паметници, както и за общите проблеми, свързани с реализирането на дарителската воля на практика.

Уникален по рода си международен библиотечен проект бе финализиран през 2018 г. Публикацията на проф. д.п.н. Александра Куманова и д-р Николай Василев насочва към мотивите за създаването на библиографски пътеводители като ретроспективна форма на световната универсална библиография. Проследена е предисторията на жанра в България и в световен аспект от древността до днес. Маркирани са етапите, които обуславят появата на Generatio Spontanea – Световната универсална библиография (III в. пр. н. е. – XXI век.), издание подготвено в продължение на 40 години в най-големите библиотеки на света на три континента (Европа, Азия, Америка). Работата по него започва в НБКМ и по този повод институцията го изпраща като дар на библиотеките по света .

Дарителството е в основата на организиране на специалните колекции на Националната библиотека. Архивистките от отдел „Ориенталски сбирки“ към НБКМ – д-р Анка Стоилова и д-р Невена Граматикова, разказват за книгите от личната библиотека на д-р Иван Кимрянов, дарени на институцията след неговата кончина. Първият школуван ориенталист на библиотеката не само обогатява книжния  фонд на отдела с ценни научни издания, но има солиден принос за издигането й до нивото на европейските библиотеки. Дългогодишният архивист от отдел „Български исторически архив“ – доц. д.и.н. Милкана Бошнакова, посвещава своята публикация на едно значимо дарение – архивни документи, свързани с карловския род Пулиеви. В контекста на общоисторическия преглед на даренията за БИА тези документи дописват страници от Българското възраждане и следосвобожденската ни история. Изследователският интерес на главния редактор на сп. „Библиотека“ Петър Величков, е провокиран от рядко библиофилско издание, дарено на Народната библиотека в София. Книгата на Пенчо Славейков „Епически песни“, отпечатана през 1896 г. само в 13 бройки, съдържа дарствен надпис от автора с дата от 1902 г. Авторът на статията прави пълна изследователска реконструкция на посвещенията (даренията) и на останалите екземпляри от тиража. Проследена е и дейността на П. Славейков като създател на библиофилски издания. Божидар Добрев – соло виолист към Филхармонията на Вюртемберг, Германия и автор на редица изследвания в областта на българската музикална култура се спира на проблема за вместването на българските музиканти в чужбина в националната музикална историография. В публикацията е представена музикалната енциклопедия MGG с българското присъствие в нея, която е дарена от него. Преподавателката от УНИБИТ – доц. д-р Евгения Русинова, очертава кампаниите на директора на Народната библиотека в София – Тодор Боров в подкрепа на институцията. Обект на публикацията са две акции – тази, свързана с необходимостта от изграждане на нова сграда за библиотеката и втората, вече свързана с необходимостта от довършване на постройката и запазването на нейната функция и предназначение. В хода на изложението, наред с усилията на изтъкнатия библиотекар, библиограф и общественик да осъществи целите си, прозира неговата критична мисъл и ясна далновидна визия за развитието на най-стария културен институт в България. В тематичния цикъл, посветен на НБКМ, е вписана и темата на преподавателката от  СУ  доц. д-р Маргарита Младенова. Тя  разглежда названието на Народната библиотека в София във връзка с други институции, създадени преди 140 години, и с ролята на техните учредители и първи ръководители. Лексемите „народен“ и „национален“ са поставени в изложението като обекти на прагмалингвистиката и са анализирани в исторически и политически контекст.

Жестове на родолюбие и локален патриотизъм, както и дълбокото осъзнаване на необходимостта да бъде съхранена родовата памет на общността са в основата на даренията, отразени в публикациите на библиотекари и специалисти от различни столични и регионални библиотеки и други културни институции. Директорът на Централната библиотека на БАН д-р Силвия Найденова,  допълва историческата картина на дарителството с внушителен списък от имена и заглавия, както и с убедителни показатели в цифри, отнасящи се до постъпилите чрез този акт документи в ръководената от нея институция. Академичната библиотека и архив при НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ отдава почит на своите дарители в публикацията на нейните сътрудници  Десислава Орлова и Надежда Дякова, отбелязвайки значими дарения от частни лица и институции. Сред тях са споменати родителите на починал студент на академията, колекционери и любители на театралното изкуство и др. Авторките споделят любопитна практика даренията да участват в „буккросинг“ по волята на дарителите. Директорът на РБ „Стилиян Чилингиров“ Росица Добрева, проследява шуменските традиции в дарителството за образование и култура. В дългия списък от дарители, чиито имена се свързват с библиотеката, е и писателят Стилиян Чилингиров – неин патрон, меценат, а и  бивш директор на Националната библиотека. В публикацията е отделено специално внимание на документите, постъпили като дарение от неговите наследници. Библиографът от РБ „Любен Каравелов“ в Русе, Ренета Константинова,  представя дарения за библиотеката, които изграждат многообразието на специалните колекции от старопечатни книги и документални архиви. Автографите, разгледани в публикацията, разкриват не само творчески връзки и приятелства, но и емоционални моменти, свързани с българската интелигенция от Възраждането до наши дни. Служителката на ДА – Ловеч, Павлина Петрова,  очертава богатствата на регионалния документален архив, постъпили чрез дарение в институцията. Основен акцент в публикацията е първият дарен личен фонд в него през 1967 г. на Васил Димитров Начев (Вишневин),  ловешки учител поет, писател и общественик. Докторантката на УНИБИТ Пролет Груева,  разглежда дарителството като основен фактор за създаването на културния ансамбъл „Класически Ваймар“, проследявайки в исторически план всички дарителски актове на представители на европейската аристокрация, интелигенция, държавни и други институции през вековете.

Дарителството като благотворителност намира отражение в публикациите и на друга група специалисти. Те са посветени на частни лица, сдружения и организации, оставили ярка следа в духовната и културна история на България. Може би няма човек, който да не е запознат с поне един акт на дарение, а и сам да не е бил дарител на православната църква. Модераторите на православния блог „Добротолюбие“ – Ангел Карадаков и Николина Александрова, предлагат една ретроспективна разходка в многовековната история на ктиторството в православието, авторите отделят специално внимание на „светеца от с. Байлово“ – Дядо Добри, съвременен пример за висша духовност и подражание. Отбелязани са и многоликите аспекти на дарителство от страна на  християнската църква, насочени към всички нуждаещи се по света. Изследователката от Института по етнография и фолклористика към БАН – д.и.н. Дария Василева, очертава ролята и функциите на Ловешкото културно-просветно благотворително дружество в София, както и на различните начини и форми на дарителство и популяризиране на благотворителността в Ловешкия край през Възраждането. Дивна Гоцева от Института за исторически изследвания на БАН реконструира историята на Благодетелно братство „Йосиф I“, дало тласък с благотворителната си дейност за основаването на българската болница в Цариград „Евлогий Георгиев“. Изложението е изградено на базата на изворов материал от богатите архивни фондове, съхранявани в колекции в страната. Служителката на ДА – Ловеч – Клара Баросова,  се спира на благотворителността на жените в региона, изразена чрез дейността на Ловчанското женско благотворително дружество „Благодетел“. Основано още преди Освобождението от учителката Ана Радославова, то приема за своя първоначална кауза да подпомага образованието и нравственото развитие на девойките и своите членки, но с годините разширява обсега на своята дейност и функционира активно в българското общество до 9. IX. 1944 г. Директорът на РИМ в гр. Пловдив д-р Стефан Шивачев, избира личността на Димитър Кудоглу като ярък пример за дарителство в областта на просветата, учебното дело и социалната сфера и здравеопазването в България до Втората световна война. Статията му е посветена на Дома за благотворителност и народно здраве в гр. Пловдив, който и до днес носи името на дарителя. Председателят на „Дружеството на художниците“ в гр. Бургас – Митко Иванов,  отдава почит на най-големия дарител в областта – Александър Георгиев – Коджакафалията, наричан още „бащата на Бургас“. Дарителството му се изразява основно в земи и градски имоти. След  9. IX. 1944 г. комунистическата власт поругава паметта на общественика, заличава името му от всички места и институции и заграбва дарените от него земи. Изследователката от Института за изследване на изкуствата към БАН – Диана Данова-Дамянова,  представя личността на хирурга от Пловдив д-р Георги Лазаров с темата за дарителството в сферата на музикалното творчество. Обект на изложението е Международният конкурс за симфонично творчество 7/8, провеждан от 2001 г. в Пловдив , а от 2011 г. само в София, който е иницииран и финансиран от него.

Дарителството като история, философия, психология, социология и неговите етнокултурни аспекти са засегнати от специалисти с  научни интереси в съответните области на човешкото познание.Дългогодишният професор по библиотекознание и научна информация – проф. д-р Александър Димчев, говори за дарителството като „феномен от двете страни на барикадата“ и разглежда философски и социокултурни аспекти на този акт в миналото и днес, изяснява семантиката на възприетите термини. Маркирани са важни въпроси и проблемни теми, както и най-общи насоки и препоръки за тяхното разрешаване. Проф. Димчев споделя емоционални моменти и конкретни факти от своя опит на дарител през годините. Сътрудниците на Държавна агенция архиви – председателят доц. д-р Михаил Груев и Милена Тодоракова, представят дарителството като акт на свободна воля и разглеждат неговите социални аспекти в българското общество. Специално внимание авторите отделят на дарителството в Държавните архиви и проследяват неговата специфика, морална стойност и насоки за стимулиране. Директорът на БИНОЦ към УАСГ – д-р Персида Рафаилова,  разглежда някои аспекти на дарителството в библиотеките. В исторически план са посочени  мотивите, които провокират волята на дарителите на университета през годините. Направен е анализ на социалните групи на дарителите. Съвременните измерения на дарителството в българските музеи са тема на публикацията на служителката на Националния литературен музей,  къща-музей „Димитър Димов“ , д-р Милена Катошева. Отделено е място за анализ на дарителството, планиране и организиране на дейностите, свързани с него, успешните дарителски кампании от последните години и социализацията на културните ценности. Набелязани са пътищата и начините за набиране на дарителски средства. Разгледана е психологията на даряването като акт. В публикация  със заглавие „Когато изложбите носят дарове“, историкът от ИЕФЕМ-БАН – Елка Минчева, провокира интерес още със заглавието. Проследявайки богатото разнообразие на музейните съкровища, в хода на изложението тя коментира как художниците, на които е предоставена възможност да експонират свои творби, са задължени да оставят като дар на музея поне една своя картина. В исторически план са очертани и други прояви на дарителска воля от страна на частни лица и институции. Отбелязани са и някои ценни дарения от последните години, провокирани от организирана в музея изложба, посветена на социалистическото минало на България. Изследователят от Института по етнография и фолклористика към БАН – д-р Галин Георгиев, представя научен ракурс на културата на дарителството в етноложки и фолклористичен аспект . Тезата е изградена върху семейната обредност на българите, поставена в европейски контекст.Актът на даряването е разгледан като средство за предаване, но и пораждане на културната система на дадено общество.Преподавателката от ЮЗУ-Благоевград – д-р Жана Пенчева, се спира на един от изворите за историята на дарителството – приписките в книгите от фонда на Университетската библиотека. Направен е анализ на типологията и начина на употреба на даренията, социалния статус на дарителите, историческите предпоставки за дарения на книги през вековете.

Международното участие в конференцията осигуриха изследователи и културни дейци от различни страни на Балканите и в света. Техните публикации очертават приноса на дарителите за изграждането на библиотеки и комплектуването на ценни колекции. Посланикът на Албания в България Нейно превъзходителство г-жа Доника Ходжа, характеризира личността на албанския учен и дипломат Фаик Коница, завещал своята ценна библиотека и архив на Националната библиотека в Тирана. Директорът на Латвийската Национална библиотека г-жа Дзинтра Мукане, разглежда даренията, които ръководената от нея институция получава от частни лица и организации. Основен посредник в осъществяването на дарителските жестове е Обществото за подкрепа на ЛНБ, което осигурява текущо финансиране за редица проекти и услуги и превръща общността в активен сътрудник на институцията. Директорът на Националната и университетска библиотека в Босна и Херцеговина д-р Исмет Овчина, запознава с опита и добрите практики на дарителство и дарителски кампании, проведени от редица държави и организации в света за възстановяването на ръководената от нея институция след 1992 г. Библиотекарят от Народната библиотека „Детко Петров“, гр. Димитровград, Сърбия, Елизабета Георгиев, посвещава статията си на Синиша Паунович – писател и преводач на „Време разделно“, когото номинира като приятел на българската култура. Чрез дарението, направено от семейството на писателя, библиотеката получава над 1000 книги на български език, разгледани и оценени по достойнство в публикацията на авторката. Направен е обзор и на потребителската публика, проявила интерес към дарението.Заместник-директорът на Азербайджанската национална библиотека г-жа Абида Исмайлова, прави преглед на колекциите и отделните дарения. Статията предоставя информация за богатите фондове на библиотеката, както и за добрите практики в обслужването на потребителите. Сътрудниците на Националната библиотека на Румъния – Анка Андрееску и Летиша Константин, правят обзор на даренията за институцията на северната ни съседка за последните 25 години. Преподавателите от Мелитополския държавен педагогически университет „Богдан Хмелницки“ в Украйна – Сергей Пачев и Валентина Пачева анализират дарителството в процеса на възраждането на българщината сред българската общност в Северна Таврия в края на XX – началото на XXI век. Създаването на дружества за българската култура и библиотеки за българските села в Запорожието, българско книгоиздаване и др. под.  са отглас от възрожденските традиции на благотворителност, присъщи на българския народ. Техните колеги – българистите Красимира Колева и Наташа Василенко, разказват за дарителските колекции в Мелитополския краеведски музей. Българската колекция в музея е част от историческата хроника на региона и съдържа важна информация за идентичността на българите в Таврия. Международният интерес към темата за дарителството бе засвидетелстван и от представителя на почетното консулство на Чили в България – д-р Андреас Сааведра Бараона, който подчерта ролята на дипломацията за осъществяването на даренията и укрепването на междукултурния диалог.

Дарителство и модерност – добрите практики, чрез които се осъществява благотворителността в нашето съвремие, са споделени от други автори на статии в сборника. Преподавателката от УНИБИТ – доц. д-р Мария Гуленова, разглежда възможностите за дигитално дарителство. Обект на представяне е най-големият сайт за набиране на дарителски средства – „Платформата.бг“, като резултат от новия инструмент за свързване на донори и каузи (т. нар. краудфъндинг) . Очертани са успешните кампании, реализирани чрез него. Директорът на РБ „Захарий Княжески“ – Стара Загора и Надя Синигерска – Бохорова от КонтурГлобал Марица Изток 3 споделят добрия опит и модерни практики в съвместните проекти за подобряване на потребителската среда и библиотечни услуги. Инвестицията в това сътрудничество е защитена с бизнес аргументация, която дава нови измерения на понятието „дарителство“. Анализаторите от  Експириън България ЕАД  – Катерина Ташева, Елизабет Вълчева и Яна Тодорова предлагат кратък обзор на дарителските инициативи на дружеството – световен лидер в областта на информационните технологии, ориентирани към социално отговорни проекти и дейности. Постоянен партньор за компанията  и обект на подпомагане е и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Дарителството в областта на културата е израз на самата култура, но и важен кръг от нейното кръвоснабдяване. В съвременния високотехнологичен свят посоките на проява на дарителска воля се променят с ускорена динамика, но мотивите за нейното осъществяване запазват корени в народопсихологията и в моралните и духовни устои на общността.

Текст: гл. ас. д-р Бояна Минчева