Интервю с Мадлен Алгафари 2018-03-06T15:01:23+00:00

Поетесата, писателката и една от най-добрите психотерапевтки в България Мадлен Алгафари гостува в клуб „Писмена“ на 13 февруари т.г. Тя представи най-новата си книга „Пътят на сърцето“ и отговори на въпросите на Стефка Рангелова, специално за читателите на сп. „Библиотека“.

– Опишете се по най-краткия начин…
– Нещотърсачка.
– Писателката или майката е по-силна у вас?
– Майката, естествено! Едното е първична природа, другото – надстроечна, вторична, социална. Първичната винаги е по-силна от вторичната.
– Кое прави душата щастлива?
– Хармонията между природното, организмичното и социалното. Хармонията между мисли, чувства, емоции, сексуалност, поведение. Душата е щастлива, колкото повече сме осъзнати. Да не забравяме, че човекът е съставен от 5% съзнание и 95% подсъзнание. Това, което прави психотерапията, е, че се опитва да прелива по малко от подсъзнанието в съзнанието. Тогава ставаме здрави и щастливи, защото проблемите ни произтичат от неосъзнатостта. А коварното на неосъзнатостта е именно в това, че човек не знае, че е неосъзнат (често бърка осъзнатост и интелигентност). Затова е нужно да се поставя под съмнение постоянно.
– Читателите Ви ценят и обичат, а критиката?
– Не знам за критика. Никога не съм чела отзив от литературен критик. Не знам дори дали има такива официални някъде, освен думите, които казват за книгите по време на представянията в библиотеките. Пък и моите книги са странни – трудно се определя жанрът им. Поезия, приказки, афоризми, публицистика, научни текстове. Аз не се преживявам толкова като писател, колкото като терапевт. Там ми е по-важно да се справям успешно. Знам, че има хейтъри. Скоро имаше такава реакция в интернет от хора, които се дразнеха, че последната ми книга не била пътеводител за „Камино“, а била поезия, писана по пътя Камино. Дори не знам как да коментирам това. Аз наричам хейтърите по български „злобъри“. Опитвам се да чувам какво казват, когато случайно стигне до мен такова мнение, защото по принцип не влизам да ги чета. Във всяка критика има някакво основание. Често тя е в нещастието на самия злобър, но понякога може да ми бъде полезна, така че се замислям винаги, когато все пак стигне до мен.
– Какво ще пожелаете на читателите на списание „Библиотека“?
– Да намират време за четене. Читателят, за разлика от зрителя, е съ-творец. Този процес на сътворене образува нови нервни връзки в мозъка му, развива го, лекува го, отстранява го за малко от реалността, което позволява по-трезво и осъзнато отношение към нея след това.

  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   
  •   

Този сайт използва бисквитки, за да направят употребата му по-удобна, по-приятна и по-сигурна. Чрез посещението си, вие се съгласявате с използването на бисквитки.