143-ГОДИШНА ТРАДИЦИЯ

 

Историята на създаването на Националната библиотека е населена с хора и събития, които със златни букви записват градежа на първата културна следосвобожденска институция. Вече 143 години Библиотеката на България следва мисията на българското просвещение, укрепва националния дух и пази книжовното наследство.

През април 1878 г. софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Буботинов предлага да се учреди “публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение”. Още същата година на 28 ноември библиотеката вече има устав и избрана временна библиотечна комисия, която се наема да уреди и отвори библиотеката. Рожденият ден на Народната библиотека (по нов стил) e 10 декември.

20 години след основаването на Библиотеката в България е приет Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, благодарение на Константин Величков.

За 143 години библиотечното дело у нас е въпрос на чест за много интелектуалци, дейци на просвещението, хора на словото, библиографи, библиотекари. От 1897 г., когато Народното събрание приема Закон за задължителното депозиране на печатни издания в народните библиотеки, дейността по съхраняването и библиографското регистриране на издателската продукция в страната официално се възлага на Народната библиотека в София.

Отделните видове документи, издадени на територията на страната, които издателите са задължени да предоставят безвъзмездно на библиотеките започват да формират фонд, който е неприкосновен и трябва да се пази при специални условия, за да се съхрани за бъдните поколения. Въз основа на закона се извършва и регистрацията в текущата национална библиография на страната. По време на бомбардировките през Втората световна война, голяма част от вече натрупаните фондове в Архива на българска книжнина са унищожени. Тяхното възстановяване в трудните следвоенни години се оказва продължителен и не лек процес. През 1954 г. Министерският съвет издава специално постановление, което регламентира набавянето на липсващите в Народната библиотека документи, издадени до 1944 г. Източници за тяхното комплектуване са останалите библиотеки в страната, антикварни книжарници, частни колекции и дарители.

Днес във фонда на Библиотеката се съхраняват близо 8,5 милиона документи. Националната библиотека "Свети свети Кирил и Методий" е най-голямата книжовна съкровищница на България.

 


143-ГОДИШНА ТРАДИЦИЯ

 

Историята на създаването на Националната библиотека е населена с хора и събития, които със златни букви записват градежа на първата културна следосвобожденска институция. Вече 143 години Библиотеката на България следва мисията на българското просвещение, укрепва националния дух и пази книжовното наследство.

През април 1878 г. софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Буботинов предлага да се учреди “публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение”. Още същата година на 28 ноември библиотеката вече има устав и избрана временна библиотечна комисия, която се наема да уреди и отвори библиотеката. Рожденият ден на Народната библиотека (по нов стил) e 10 декември.

20 години след основаването на Библиотеката в България е приет Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, благодарение на Константин Величков.

За 143 години библиотечното дело у нас е въпрос на чест за много интелектуалци, дейци на просвещението, хора на словото, библиографи, библиотекари. От 1897 г., когато Народното събрание приема Закон за задължителното депозиране на печатни издания в народните библиотеки, дейността по съхраняването и библиографското регистриране на издателската продукция в страната официално се възлага на Народната библиотека в София.

Отделните видове документи, издадени на територията на страната, които издателите са задължени да предоставят безвъзмездно на библиотеките започват да формират фонд, който е неприкосновен и трябва да се пази при специални условия, за да се съхрани за бъдните поколения. Въз основа на закона се извършва и регистрацията в текущата национална библиография на страната. По време на бомбардировките през Втората световна война, голяма част от вече натрупаните фондове в Архива на българска книжнина са унищожени. Тяхното възстановяване в трудните следвоенни години се оказва продължителен и не лек процес. През 1954 г. Министерският съвет издава специално постановление, което регламентира набавянето на липсващите в Народната библиотека документи, издадени до 1944 г. Източници за тяхното комплектуване са останалите библиотеки в страната, антикварни книжарници, частни колекции и дарители.

Днес във фонда на Библиотеката се съхраняват близо 8,5 милиона документи. Националната библиотека "Свети свети Кирил и Методий" е най-голямата книжовна съкровищница на България.

АКТУАЛНО


T ук ще намерите най-актуалните новини и съобщения за Националната библиотека, информация за форуми и международни събития свързани с библиотекознанието, библиографията, опазването на книжовното културно наследство у нас и по света

 


КОЛЕКЦИИ


Запознайте се с колекциите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.





 

 


УСЛУГИ


Тук ще намерите услугите, които Националната библиотека предлага на читателите, издателите, библиотеките в страната и по света.


ОНЛАЙН РЕСУРСИ


На ваше разположение е селекция от онлайн ресурси в услуга на читатели и издатели

parallax background

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС!

ИЗПРАТЕТЕ НИ СЪОБЩЕНИЕ:

     
    Оразмеряване на шрифта