Историята на реставрационен център


Отдел „Реставрационен център“ е структурно звено към направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ на НБКМ. През него са преминали едни от най-ценните и емблематични паметници на българската култура. Тези ценни паметници включват карти, графики и рисунки, ръкописи, старопечатни книги, фотографии, ориенталски архивни документи, албуми, документи на пергаментова основа и много други. Отделът отговаря за опазването и експонирането на обектите в колекциите.През годините структурното звено на Библиотеката се е превърнало в най-голямата реставрационна лаборатория в България за обекти върху хартиена основа, като през цялото време се е утвърждавало като основен методичен, консултантски и научен център.

За своето съществуване Реставрационният център е ръководен от шестима специалисти, всеки от които има огромни заслуги в различни аспекти.

Със заповед на директор Георги Михайлов от 20 февруари 1956 г. за ръководител на тогавашната „Служба за хигиена и реставрация на книги“ е назначена Стела Алкалай. Приоритетна задача на новоназначения химик е разучаването на постиженията в областта на хигиената и реставрацията. Така още през същата година Народната библиотека внася френска дезинфекционна камера ЕОЛЕ – 2. За ограничаване на насекомите книгохранилището и работните помещения се пръскат с линдан. През 1957 г. Народната библиотека се снабдява и с апарати за анализ на газове.

През следващите години усилията са насочени към внедряването на нови технологии и превръщането на химическата лаборатория в модерна база. През 1959 г. излиза от печат трудът на завеждащия реставрационния отдел в Държавната публична библиотека „Салтиков-Щедрин“ в Ленинград – Ю. П. Нюшка, в който се разглежда методът на листоотливане. След разучаването на новопубликувания труд, без възможност до го види в Ленинград, Алкалай веднага се заема с конструирането на листоотливен апарат в България. Апаратът влиза в експлоатация през май 1961 г. Няколко години по-късно, след усилена работа, инсталацията се усъвършенства и допълва с холендер за подготовка на хартиена каша, дозатор, механизирана отливна вакум-камера, механична преса с хидравлично устройство, електрическа сушилня с двоен плот, планиметър, везна и маси. Към нововъведението проявяват интерес специалисти от цял свят.

По проекта на инж. Емил Попов, инж. Камелия Манева и Стела Алкалай със средства на Института за изобретения и рационализации през 1964 г. се изработва лабораторен прототип на „мембранна преса за ламиниране“. За разлика от чуждестраните ламинатори мембранната преса има универсално приложение – за реставрация на архивни материали, книги, вестници, карти, снимки и технически чертежи, за подобряване на външния вид и укрепване обложки на книги, списания, детски и ученически издания, опаковки от хартия, мукава и плат, за дублиране и ламиниране на платове, за отпечатване на копия от художествени гравюри. Институтът го признава като изобретение, а лабораторния прототип подарява на Библиотеката.

Благодарение на усилията на Стела Алкалай, лабораторията се утвърждава като методичен център в страната по въпросите на хигиената, консервацията и реставрацията на писмени материали.В периода 1956-1969 г. е оказана помощ на огромен брой библиотеки, музеи и институции.

Общият брой реставрирани листове от лабораторията  по време на ръководството й от Стела Алкалай е 90 980 листа. Този брой значително се увеличава в периода 1970-1990, когато начело на лабораторията застава Гинка Съйкова. Общият брой реставрирани листове е 691 729. Това е в пряка зависимост от числеността на колектива. Ако в началото на 70-те той е наброявал 7 души, то през 80-те щатният състав достига до 35 души.

В периода 1974-1978 лабораторията получава пространствено разширение и пълно преобзавеждане. В експлоатация се въвеждат устройства за водна обработка, ламинатор, аналитични везни, динамометър, апарат на Кох, рН-метър. Гинка Съйкова разработва проект на нов листоотливен апарат, които влиза в експлоатация през 1989 г.

През 1990 г. лабораторията е оглавена от Стоянка Илиева. Тя завежда лабораторията в периода 1990-1991 г. По нейно време се разработва методика за временно укрепване на водоустойчиви текстове.

През 1992 г. Стоянка Илиева предава ръководството на лабораторията за консервация и реставрация на Рени Марчева. Тя заема длъжността до 2006 г. В този период лабораторията преминава както през върхове, така и спадове, обусловени от икономическо и политическо състояние на страната през 90-те години. Тогава щатният състав на лабораторията е намален от 35 на 28 души, а материалната и техническа база вече е амортизирана. Въпреки лошите условия на работа в периода между 1992 и 2006 г. са реставрирани 553 421 листа. Заслуга за това имат направени дарения и тогавашният ръководител на отдела. През 1995 г. с едно от даренията е закупена японска хартия от Германия. Същата година се получава и дарение от Япония на рНметър, елекронна везна, нож и ламинатор. Приемането на външни поръчки също осигурява необходимите за работа консумативи и реактиви.

В практичен и научен аспект лабораторията продължава да изпълнява задълженията си. В работата се разработват и въвеждат нови методи на деацидификация за библиотечни материали с рН по-ниско от 5, напечатани върху вестникарска хартия и за документи от отдел „Ориенталски сбирки“. Преустановява се практиката да се избелва хартията. Въвежда се и направата на предпазни папки и кутии за реставрирани материали от отделите „Архив на бъргарската книга“ и „Български исторически архив“.

През 2006 г. начело на направление „Консервация, реставрация и опазване на фондовете“ застава Мария Велева. Общият брой реставрирани листове в хронологическа рамка 2006-2014 г., макар щатният състав постепенно да намалява от 22 на 17 служителя, е 208 557. Заслуга на Велева е набавянето на реставрационни материали и частичното техническо осъвременяване на направлението с нова листоотливна машина, вакуум-маса, камина за работа с химикали, сушилня, ламинатор и професионални прахосмукачки. Всичко това става благодарение на включването на направлението в проектите на Библиотеката.

През 2016 г. начело на направление „Консервация, реставрация и опазване на фондовете“ (трансформирано в отдел „Реставрационен център“) е Ивайла Богданова. Основен принцип в работата на специалистите е минималната намеса в оригинала, съгласно съвременните международните тенденции в областта на консервацията и реставрацията.

От 2016 г. функционира и Камера за обработка на документи и други материали  по метода на атмосфера аноксия (свободна от кислород среда) , чрез която се ликвидират  вредители по хартията и др. Аноксията представлява процес на отстраняване на кислорода в затворено пространство, в което материали или обекти са изолирани за лечение или с превантивен характер. Използва се инертен газ азот. Методът аноксия е приложим за всички видове органични (хартия, кожа, плат, дърво) и неорганични материали. Тъй като това е нетоксичен метод и за хората, и за околната среда, той широко се разпространява като подходяща алтернатива в рамките на концепцията за опазване на колекции и културно наследство. 

Оразмеряване на шрифта