Христо Ботев
2 юни Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта
27 май 2021 г.
Представяне на поемата “Болярка” и пълно академично издание с творбите на Леся Украинка
1 юни – 30 юни Западно фоайе и виртуална изложба Поредица „Българска периодика“ 150 г. от издаването на вестник „Дума на българските емигранти“
27 май 2021 г.

1 юни – 30 юни 2021 г.
Поредица “Книжовен калейдоскоп” – Персийски поети

Представяне на поемата “Болярка” и пълно академично издание с творбите на Леся Украинка

Персоезичната култура и литература се радват на разпространение в обширен географски ареал: Иран, Афганистан, Таджикистан, Индия, Средна Азия, Кавказ, Анадола и на Балканите. В страните, където ислямът е официална религия, преоблаодаващият език за религията и науката е този, на който е низпослан Свещения Коран–арабският език. Той е изместен в сферата на  литературата и особено на  поезията обаче от книжовния персийски език. През столетията представители на различни народности създават шедьоври на персийски език. Примерите за тази тенденция са много, но най-яркият е на поета-мистик и духовен наставник  Маулана Джалал ад-Дин Руми. Няколко нации си оспорват неговата принадлежност. Той твори на персийски език, като е роден в гр. Балх, днес в североизточен Афганистан, а е живял в гр. Коня –столицата на Селджукския султанат, в земите на днешна Турция.

През вековете на османско владичество по българските земи шедьоврите на персийската поезия са съхранени благодарение на частните и обществените (вакъфски) библиотеки в Самоков, Видин, Кюстендил, София, Шумен и Русе. От тях в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ постъпват и са запазени около 150 кодекса на персийски език, като в най-голямото хранилище на арабографично книжовното наследство у нас общо малко над 4000 ръкописа. За разпространението на персийската култура способства фактът, че изучаването на персийския език е залегнало в образователната система на медресетата и в създадените през периода на Танзимата училища от прогимназиален тип, наречени рюшдиета. Те изискват за заемането на определени държавни постове в османския държавен апарат да се знае и персийски език, наред със задълбочените познания на основния канцеларски османотурски език и на арабски език.

Поетичните творби представляват значителна част от сбирката с персийски ръкописи, съхранявана в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сред тях е и най-старата поема, препис от която е  в тази колекция –„Книга на щастието“ на ал-Марвази, който е постъпил от Самоковската библиотека, както и произведенията „Лейла и  Маджнун“ на Хатифи и „Седем красавици“ (Хафт пейкар) на Низами, което е дошло от сбирката във Видин. Специално внимание заслужават и съхраняваните преписи на„Зеленчукова градина “ (Бустан) и„Розова градина“ (Гулистан) на персийския поет Мушриф ад-дин б. Муслих ад-дин Абу Мухаммад Абдаллах Ширази, с прозвище „Сади“ (поч. 691/1292 г.). Тези два поетични шедьовра са сред най-популярните по българските земи. Преписи от творбите, както и коментари върху тях, са се запазили във вакъфските библиотеки от Видин, Самоков и Кюстендил. „Гулистан“ е поема в проза, смесена със стихове, която дава отговори на  редица въпроси относно ежедневното възпитание на децата. В нея намират отражение и  възгледите на автора за управлението на държавата. „Гулистан“ се ползва за изучаването на персийски език в прогимназиалните училища рюшдие, като някои части от текста са били заучавани и наизуст. Сред запазените преписи на поетични произведения са и единственият ни препис на „Духовни двустишия“ (Маснави-и манави)  на големия персийски поет Маулана Джалал ад-Дин Руми, както и „Езикът на птиците“ (Мантък ат-тайр) и „Книга за наставления“ (Панд-нама) на Фарид ад-дин Аттар, „Ибтида-нама“ дело на синът на Маулана, Султан Валад, „Тимур-нама“ на Абд Аллах Джами, с прозвище Хатифи, „Диван“ на Шамс ад-дин Мухаммад Ширази, с прозвище „Хафиз“ и др.

Оразмеряване на шрифта