Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"
6 юли Коридор на втория етаж Честване на 7-мата годишнина от основаването на Асоциацията за жени адвокати
29 юни 2021 г.
Аксиния Михайлова
В същността си целият човешки живот е едно сбогуване Интервю с Аксиния Михайлова, гост на клуб „Писмена“ по повод новата ѝ поетична книга „Изкуството да се сбогуваш“
30 юни 2021 г.

1 юли – 31 юли
Зала „ История на книгата“
Османски пътешественици и географи от XVII век

Османски пътешественици и географи от XVII век

 Османски пътешественици и географи от XVII векОпознаването на нови земи и страни, на непознати народи с техните традиции, обичаи, език и достижения на материалната култура винаги е било едно от най-примамливите и привлекателни приключения за хората. Особени за тези, които имат физическите и материални възможности или пък обществени позиции, за да го реализират. В резултат на подобни пътувания се раждат интересни и вълнуващи съчинения, които формират жанра на пътеписната литература. За периода XV–XIX век, когато Балканите, както и големи части от Азия и Африка са включени в състава на Османската империя, разполагаме с богата пътеписна литература на европейски пътешественици, която е незаменим източник на информация. В самата Османска империя обаче също се раждат и формират личности, които превръщат пътуването в начин на живот и създават шедьоври на пътеписния жанр, без които днес не можем да си представим знанието за миналото. Един от тях е Евлия Челеби.
Османски пътешественици и географи от XVII век
Неговото съчинение Сеяхатнаме (Книга на пътуването), описващо пътуванията му в различните части на империята и извън нея, е уникален разказ с енциклопедичен характер на различни страни от действителността в Османската империя между 30–80-те г. на XVII в. Заслужава да цитираме думите на проф. Страшимир Димитров от предговора му към неговия превод на части от пътеписа: „Няма да е пресилено, ако се каже, че Евлия Челеби е най-известният османски автор, живял и работил през XVII век. Никой друг автор не ни е направил достояние толкова неща от своята епоха, не ни е разказал така увлекателно за своето време, както този неуморим и словоохотлив човек… Той е пътешественик, носен от представилия се случай да пропътува всяко непознато му още място, за да разкаже после какво е видял и преживял там.“

Както сам пише, Евлия Челеби е роден на 25 март 1611 година в Истанбул. Баща му се казвал Дервиш Мехмед Зилли и по професия бил златар. По майчина линия Евлия Челеби е свързан с управляващия османски елит и като племенник на великия везир Мелек Ахмед паша съпровожда велики везири и паши във военни начинания и административни мисии. Това, както и вродената му любознателност и наблюдателност и талантът му на разказвач, му позволяват да сътвори една енциклопедия на политическия, военния и религиозно-социалния живот в Османската империя в неговото време. Увлечението му към пътешествията и описателната география се проявява още на младини, а самият той обяснява тази си страст с божието съизволение.

Пътеписът на Евлия Челеби Сеяхатнаме обхваща десет големи тома, като подреждането на материала следва хронологията на пътешествията на автора. Първият том съдържа описание на столицата Костантинийе (Константинопол, Истанбул), като хронологически разказът започва от 1630 г. Вторият том съдържа описание на първите му пътувания извън нея – до Бурса, Измит, Трапезунд, Азов, крайбрежието на Черно море, влиаета Ерзурум, Североизточен Анадол, Иран, Нахичеван, Тбилиси, Баку, Тебриз. Голяма част от том 3 е посветена на пътуванията му из Румелия (България, Гърция и др. райони). Този том е изключително ценен за проучването на българските земи през XVII век, защото съдържа описание на важни градове и села в нашите земи. Том 4 съдържа описание на пътуванията му из Анадола, Иран, Азърбейджан, Ирак. Том 5 включва пътуванията му между 1656–1661 г. из българските земи, Трансилвания, Украйна, Полша, а том 6 описва видяното и преживяното по време на мисиите му в Херцеговина, Дубровник и Босна. Следващият том 7 описва територии и събития, в които е участник, в Украйна, Крим, Южна Русия, прикаспийските области и Поволжието. В том 8 и том 9 отново намираме описание на пътуванията му из различни райони на Балканите, Анадола и егейските острови. Десети том съдържа последните му пътувания в Африка. Според изследователи на биографията на Евлия Челеби краят на този том подсказва, че той не е бил завършил своето съчинение, когато е бил постигнат от смъртта.

Османски пътешественици и географи от XVII век

През 18 век Сеяхатнаме вече става доста популярно съчинение и се размножава чрез преписи при слабото развитие на книгопечатането в Османската империя. От цялото съчинение има три пълни преписа, намиращи се в библиотеки в Турция, а от трети и четвърти том са известни по девет преписа. Пълните томове от пътеписа на Евлия Челеби започват да се издават печатно през 1896 година от издателя на истанбулския вестник „Икдам“ и виден турски културен деец Ахмед Джевдет бей и до 1900 година са отпечатани първите 5 тома. През 1900 година излиза и шестият том с помощта на Унгарската академия на науките. След това обаче издаването на следващите томове не се реализира. Пълното критично издание на пътеписа с транскрипция на съвременна турска латиница стартира през 80-те години на 20 век. Българският читател се запознава за първи път с това съчинение през 1901 г. с публикуването на превод на някои кратки части за българските земи от Атанас Шопов. След него по-пространен превод през 1909 г. публикува тюркологът Димитър Гаджанов, а Петър Дървингов обнародва извадки за западните български земи. През 1972 г. Стр. Димитров публикува превод с бележки и пояснения на части от томовете 6, 7 и 8 от пътеписа, отнасящи се за българските земи.

Във фонда на отдел "Ориенталски сбирки" на Националната библиотека за съжаление нямаме ръкописен препис на томове на пътеписа, но се съхраняват том 1, том 4 и части от том 3 от първото издание на ръкописа, направено от Ахмет Джевдет, през 1897 г., и том 8, издаден през 1928 г. от истанбулското издателство "Орханийе", както и две старопечатни издания на сбирка от кратки откъси от ръкописа, публикувани в Кайро.
XVII век е не само векът, в който се появява на бял свят най-известното османско пътеписно съчинение Сеяхатнаме, но е ключов и в развитието на географското знание в Османската държава. Този скок в познанието за света дължим на учения-енциклопедист Кятиб Челеби. Той е роден в Истанбул през 1609 г. и умира в същия град на 6 октомври 1657 г. Истинското му име е Мустафа бин Абдуллах, а е известен още с прозвищата Хаджи Халифа и Хаджи Калфа. Син е на лице, подготвено в дворцовото училище (Ендерун), което достигнало длъжността силяхдар (оръженосец). Кятиб Челеби получава добро образование, като до 14-годишната си възраст се обучава при частни учители, а през 1623 г. постъпва като писар (кятиб) във Финансовата канцелария (Muhasebe kalemi). Между 1624 и 1635 г. изпълнява службата на писар (кятиб) при султан Мурад IV (1624–1640) в походите му на Изток срещу Сефевидската държава.

Османски пътешественици и географи от XVII век

През 1635 г. Кятиб Челеби се завръща в Истанбул и се отдава на самообразоване и писане на съчинения в областта на историята, географията, религиозните науки, библиографията. През 1648 г. е назначен за втори пълномощник в канцеларията, като същевременно продължава с усъвършенстването на своите енциклопедични знания и писането на съчинения. Той създава над 20 книги, повечето от които са негови авторски работи, но също така има и преводи на различни съчинения. Най-известните му работи са в областта на историята, географията и библиографията. Съчинението му Джиханнюма (Огледало на света) е скок в областта на географските знания в ишмперията и има характера на първото османско систематично географско съчинение. По същество представлява световна география, съчетаваща физическата география с икономическата, историческата и културната география. Самото съчинение е писано на два пъти. Първият път той започва да го пише през 1648 г., следвайки класическата ислямска традиция в тази област. Тази работа включва описания на европейските територии под властта на османците, Анадола (Мала Азия), Испания и Северна Африка. Още преди да го завърши обаче, му попада атласът на фламандския картограф Герардус Меркатор (1512-1594), който с помощта на един помюсюлманчен французин превеждат на турски. След това в 1654 г. започва отново да пише Джиханнюма, като в тази версия на съчинението говори за пътуванията на Христофор Колумб и Фернандо Магелан, след което описва земята, започвайки от Япония, страните от Азия и стига до Ван, който е най-западната точка на описание.

Освен Джиханнюма, Кятиб Челеби е автор и на други важни съчинения в областта на географията и свързаните с нея науки. За значението на Джиханнюма в разпространението на позитивното знание в Османската империя свидетелстват многобройните преписи от първата и втората версия на съчинението. Към настоящия момент в ръкописната колекция на отдел "Ориенталски сбирки" на Националната библиотека не сме открили препис на това съчинение, но Фондът разполага с първото печатно издание на труда, отпечатан в първата османска печатница, основана от Ибрахим Мютеферика. В България превод на части от съчинението на Кятиб Челеби издава Стоян Аргиров през 1938 г., озаглавявайки превода си "Румелия и Босна".

Евлия Челеби и Кятиб Челеби със своите трудове Сеяхатнаме и Джиханнюма стават двигатели в разширяването на хоризонта на османците в географски и културен аспект и катализират процеса на натрупване на знания за света в неговата цялост.

Османски пътешественици и географи от XVII век

 

Оразмеряване на шрифта