Теодор Траянов е поет, архитектът, дипломат, ключова фигура за българския модернизъм. Твори в жанра на химна, поемата, импресията между 1905–1941 г. По важните му книги са: Regina mortua (1909), Български балади (1921, 1995), Пантеон (1934). Пише и стихотворения за деца. Литературният критик Ив. Радославов счита стихотворението му „Новий ден“ (1905) за основополагащо за символизма в България. Важна фигура е в кръга около сп. „Хиперион“ (1922–1931).
От 1914 до 1922 г. е на дипломатическа мисия във Виена. Бил е помощник-драматург в Народния театър. Един от най-добрите шахматици в България. През 1931 г. оглавява новосъздадения Български шахматен съюз. Изображението на Теодор Траянов е от стихосбирката „Български балади“. Художник: Михаил Лютов.
