Две репродукции на литографии от колекцията на отдел „Специални колекции”, участват в изложба “Мильо Балтов. Романтичният образ на вярата. 150 години от рождението на художника” в галерия “Васка Емануилова”
6 януари 2022 г.
Коледна картичка
Когато казвахме: Честита Коледа! и Весела Нова година! с пощенска картичка
10 януари 2022 г.
3

В поредицата „Книжовен калейдоскоп“ Националната библиотека представя ръкописи от дарението на Софийския митрополит Мелетий през 1883 г.

Софийският митрополит Мелетий

С това дарение е поставена основата на ръкописната сбирка в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Митрополит Мелетий Софийски (1832–1891), с богат на противоречия духовен, обществен и политически живот, е споменаван многократно като един от учредителите и дарителите на Народната библиотека. Оказва се, че неговото дарение, дало началото на ръкописната сбирка на Библиотеката, е обвито в мистериозен облак. В писмо от 28 март 1883 г. Мелетий подканва старшия помощник В. Манчев да изпрати някого „с един чувал“, за да прибере от Митрополията подготвените за подарък ръкописни книги. Във второ писмо от 31 март се извинява, че не е било възможно да се предадат книгите, които събирал с „голямо тщение“ от различни части на Софийската епархия и приканва сега да бъдат взети от него. През 1910 г. в увода към първия том на своя опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека Беньо Цонев посочва, че не е открил никакви документи за дарението. През 1930 г. обаче Директорът на Библиотеката Велико Йорданов публикува в „История на Народната библиотека в София“ списъка на дарените от Мелетий 48 ръкописи и старопечатни книги, без да цитира източника на сведението.

По неговия списък със сигурност могат да се идентифицират осем ръкописа:

  • Слова на Ефрем Сирин, писач монах Рафаил, 1592 г. – НБКМ 299 (2);
  • Октоих от ХV в., бил в Желявския манастир – НБКМ 178 (5);
  • Куриловското евангелие от ХVI в. – НБКМ 51 (7);
  • Евангелие от края на ХVI или началото на XVII в., с приписка за с. Мрамор – НБКМ 59 (8);
  • Миней за юли-август от втората половина на XVI в. – НБКМ 155 (9);
  • Осмогласник (октоих) от XVI в., с приписка на Никола от Новачане (Новачене) – НБКМ 196 (10);
  • Служебник и други книги, с приписка от 1738 г., от поп Вуче от Вакарел, XV–XVI в. – НБКМ 260 (31);
  • Апокалипсис, тълковен, XVI в. – НБКМ 101 (39).

Доколкото се опираме на посоченото сведение, още няколко ръкописа с много голяма вероятност представляват част от същото дарение. Сигнатурите в скоби съответстват на първоначалния библиотечен каталог и сочат първите постъпили книги – тук виждаме засвидетелствани номерата от 1 до 39. Тази зависимост допълнително помогна за издирването на ръкописите, които допускаме, че са били дарени от Мелетий Софийски.

Експозицията може да бъде разгледана в зала „История на книгата“ в Националната библиотека до края на месец януари 2022 г.

Фотогалерия

ПОРТРЕТ НА МЕЛЕТИЙ СОФИЙСКИ, НБКМ БИА С II 284 ПОРТРЕТ НА МЕЛЕТИЙ СОФИЙСКИ, НБКМ БИА С II 284
ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ, XVI В. (КУРИЛОВСКО ЕВАНГЕЛИЕ) НБКМ 51 (7) ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ, XVI В. (КУРИЛОВСКО ЕВАНГЕЛИЕ) НБКМ 51 (7)
Името на ръкописа идва от Куриловския манастир до София, откъдето той е бил взет. Пред всяко от четирите евангелия в ръкописа има майсторски изработени, богато украсени, включително и със злато, орнаментални заставки. Инициалите и заглавията също са писани с разноцветни мастила.
ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ, КРАЯТ НА XVI ИЛИ НАЧАЛОТО НА XVII В. НБКМ 59 (8) ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ, КРАЯТ НА XVI ИЛИ НАЧАЛОТО НА XVII В. НБКМ 59 (8)
Евангелието има приписка с името на с. Мрамор (Софийско), по която се идентифицира с ръкописа под № 8 в списъка на Велико Йорданов. Първоначално е било датирано от XV в. Две от заставките – една тератологична и една плетенична, го включват в група сложно преплетени помежду им ръкописи, обединени от именно тези заставки, възхождащи към общ модел.
ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ, XVI В. НБКМ 65 (11) ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ, XVI В. НБКМ 65 (11)
Вероятно това е ръкописът, отбелязан под № 11 в списъка на Мелетиевите ръкописи, публикуван от Велико Йорданов: „Евангелие, с изображения на евангелистите“. Изображенията в акварелна техника заемат цяла страница пред всяко евангелие, което започва с орнаментална заставка. Украсата не се отличава с високи художествени качества, но личи стремежът да се наподоби представителен образец.
МИНЕЙ ЗА ЮЛИ И АВГУСТ, ХVI В. НБКМ 155 (9) МИНЕЙ ЗА ЮЛИ И АВГУСТ, ХVI В. НБКМ 155 (9)
Ръкописът е бил купен от Вълко Богданов от с. Столник „в църквата Успение на св. Богородица в манастира Яковщица“ (Елешнишкия манастир), както сочи приписка от 1730 г. Според още една приписка, през 1751 г. минеят е бил подарен от кир Златан на църквата „Св. Крал“ (днешната „Св. Неделя“) в София.
Има предположения, че ръкописът е дело на Байчо Граматик.

Свързани постове

Белоградчишкият епископ Поликарп викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, посети Националната библиотеката
13 май 2022 г.

Белоградчишкият епископ Поликарп викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, посети Националната библиотеката

Прочети още
Български
Оразмеряване на шрифта
Accessibility by WAH