Коледна картичка
Когато казвахме: Честита Коледа! и Весела Нова година! с пощенска картичка
10 януари 2022 г.
Нови постъпления във фонда на Националната библиотека
Нови постъпления във фонда на Националната библиотека
12 януари 2022 г.

Блага Димитрова: кръвна спойка между борба и поезия

Блага Димитрова: кръвна спойка между борба и поезия

Националната библиотека отбелязва 100-годишнината от рождението на писателката с изложба на първи издания на нейни творби

Поетеса, писателка, полонистка, дисидент, народен представител, вицепрезидент – това са чат от определенията, които можем да дадем за Блага Димитрова, чиято 100-годишнина честваме през 2022 г. В литературната анкета с Борис Роканов през 2002 г. тя вижда съдбата на българските поети като „кръвна спойка“ между борба и поезия. По такъв начин най-кратко можем да опишем и личната ѝ и творческата съдба. По повод нейната 100-годишнина специалисти от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ подредиха в пет витрини представителни за творчеството ѝ книги, преводи, преводи на нейни книги, снимков материал, анкети и интервюта.

Литературният дебют на Блага Димитрова е в кн. 8–9 на сп. „Българска реч“ през 1939 г. Това са стихотворенията „Зората бие бисерен звънец…“ и „Чуеш ли, скършени вейки трещят…“ Екземпляр от този брой на списанието е изложен в експозицията. Първата ѝ стихосбирка е озаглавена „Стихове за вожда“ (1950) и e посветена на Георги Димитров. В нея прави силно впечатление опитът на младата поетеса да бъде политкоректна и в съгласие със силните на деня, опит, от който тя ще се отдалечава със следващите си книги, когато ще стане и единствената писателка от своето поколение, високо ценена от проф. Тодор Боров.

По-късно поезията ѝ се насочва към проблемите на човека и света, на човека в света. В късното ѝ творчество можем да открием силно застъпена темата за пътя. Във витрините в Западното фоайе на Националната библиотека, където е разположена изложбата, посетителите могат да видят още изданията: „На открито“ (1956), „Отвъд любовта“ (1987), „Глас“ (1985), „Как“ (1974) и др.

Романите на Блага Димитрова имат изключителен принос за съвременната романистика. В тях писателката включва есеистични елементи и се отдалечава от традиционните форми. Първият ѝ роман „Пътуване към себе си“ излиза през 1966 г. В него наред със строежите в Родопите, се разкриват обществените и личностите взаимоотношения през 50-те години на ХХ в. Следват „Отклонение“ (1967) и „Лице“ (1981), който е конфискуван и остава в затвор за книги 9 години. В другия си важен роман – „Лавина“ (1971) – писателката извежда проблема за отчуждението, от една страна, и за духовното братство, обединяващо хората според техните идеи, от друга.

Важна, но и подложена на нападки, е работата на Блага Димитрова с Йордан Василев върху творчеството на Елисавета Багряна. През 1975 г. излизат от печат книгите „Младостта на Багряна“ и „Дни черни и бели“, посрещнати радушно от читателите и с остри идеологически нападки от официалната критика.

Блага Димитрова има изключителен принос и в превода. Превежда от полски поемата „Пан Тадеуш“ от Адам Мицкевич, книги от Вера Инбер, Александър Твардовски, Едит Сьодергран, Анна Ахматова, Сергей Есенин, Йостен Шьостранд, както и на нобеловата лауреатка Вислава Шимборска.

Блага Димитрова твори и в областта на драматургията. Пиесата „Д-р Фаустина“ (1999), поставяща в центъра си свободната жена и житейския ѝ избор, е играна в Ибсеновия театър в Осло.

Нейни творби са преведени на повече от 20 езика. Част от тях са подредени в самостоятелна витрина.

В началото на 90-те години в публикацията на словото ѝ, произнесено в Бон Блага Димитрова се пита за бъдещето и свободата, питане, което звучи актуално и днес. Нека си припомним думите ѝ 20 години по-късно:

При такова почти патологично раздвоение между свобода и основни опори на битието какъв шанс за промяна? Още повече за преображение? И какво бъдеще?

Или ще останеш навеки заклещен между собствените си вътрешни брегове? Анархия или отново диктатура? Има ли надежда за истинска демокрация? За гражданско общество? За достатъчно разгръщане на личността?

Хомобалканикус притежава една яка селска жилка от черноземен реализъм, разум и предприемчивост. Надявам се тя да го извлече от ръба на крайностите – както от абсолютната свобода, така и от абсолютната власт.

Изложбата с първи издания на творбите на Блага Димитрова може да бъде разгледана в Западното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ до края на януари 2022 г.

Фотогалерия

Фотограф: Стефан Рангелов

Оразмеряване на шрифта