Page 15 - Годината на глаголицата
P. 15

ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ









                                          ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ





























                                                                                                                                                                                                                                             



                                                                                                                                                                                                                                             Цезар Бароний (1538 – 1607). Венециански



                                                                                                                                                                                                                                             кардинал и историк на Римската католиче-


                                                                                                                                                                                                                                             ска църква. Автор е на история на църквата



                                                                                                                                                                                                                                             в 12 части. Църковнославянският I вариант



                                                                                                                                                                                                                                             в руски превод, отпечатан в Москва от 1719


                                                                                                                                                                                                                                             г.  под  заглавие  „Деяния  церковная  и  граж-



                                                                                                                                                                                                                                             данская“, е използван от Паисий Хилендар-



                                                                                                                                                                                                                                             ски при написването на „История славяно-


                                                                                                                                                                                                                                             българска“. В том първи се съдържа разказ за



                                                                                                                                                                                                                                             откриването на мощите на папа Климент



                                                                                                                                                                                                                                             Римски в Херсон и пренасянето им в Рим от


                                                                                                                                                                                                                                             Кирил и Методий.Засвидетелствано е про-



                                                                                                                                                                                                                                             възгласяването на Методий като архиепис-


                                                                                                                                                                                                                                             коп в Нитра, при княз Святополк.































                          5






                          Синодик на цар Бо-



                          рил (1207–1218). Дри-                                                                                                                                                                                                                                                               


                          нов  препис,  XVI  в.                                                                                                                                                                                                                                                               Mavro Orbini. Il regno degli



                          Включването на име-                                                                                                                                                                                                                                                                 Slavi,  hoggi  corrоttamente


                          ната на светите бра-                                                                                                                                                                                                                                                                detti  Schiavoni.  Pesaro,



                          тя Кирил и Методий                                                                                                                                                                                                                                                                  1601.



                          в  държавния  доку-                                                                                                                                                                                                                                                                 Дава  сведения  за  славя-


                          мент  свидетелства                                                                                                                                                                                                                                                                  ните  в  Каринтия  и  Мо-



                          за                 затвърждаване                                                                                                                                                                                                                                                    равия.  Разказва  за  живо-



                          паметта  на  славян-                                                                                                                                                                                                                                                                та и делото на светите


                          ските  първоучители                                                                                                                                                                                                                                                                 братя Кирил и Методий.



                          сред  българския  на-                                                                                                                                                                                                                                                               Представя  мисията  им



                          род.  Ръкописът  съ-                                                                                                                                                                                                                                                                във  Великоморавия  меж-


                          държа  славословия,                                                                                                                                                                                                                                                                 ду 863 и 867 г. Отразено



                          утвърждаващи  при-                                                                                                                                                                                                                                                                  е създаването на славян-


                          носа на светите бра-                                                                                                                                                                                                                                                                ската азбука.



                          тя Кирил и Методий



                          за славянската писме-                                                                 5


                          ност и култура.                                                                       Charles du Fresne, sieur du Cange. Historia Byzantina duplici




                                                                                                                commentario illustrata. Paris, 1680.




                                                                                                                В списъка на българските архиепископи (известен още като



                                                                                                                Дюканжов каталог) „Методий, рожден брат на свети Ки-


                                                                                                                рил Философ“ е поставен начело не само на Моравия Па-



                                                                                                                нонска, но и на Охридската архиепископия.













                                                                                                              



                                                                                                              Първи котленски препис на „История славянобългарска“. Изписан и подвързан от



                                                                                                              йерей Стойко Владиславов през 1765 г. За славянските учители, л. 65б




                                                                                                              ... Кирил и Методий живели във времето на цар Михаил Иконоборец. Родили се в град


                                                                                                              Солун от баща по име Лъв, високопоставен, богат и добродетелен човек. Свети Ме-



                                                                                                              тодий станал славянски или български войвода и научил славянски език. След десет


                                                                                                              години оставил военната служба и приел монашески чин. Свети Кирил бил по-млад



                                                                                                              Методиев брат, после учил философия в Цариград заедно с малкия цар Михаил, Тео-



                                                                                                              филов син, и бил отличен и славен философ в Цариград. По съвета на своя брат Ме-


                                                                                                              тодия оставил света, приел и той монашески чин и водил свет живот.
   10   11   12   13   14   15   16   17   18