Page 12 - Годината на глаголицата
P. 12

УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАЗНИКА









                                                                                            НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ










                                                                                                                                                    И МЕТОДИЙ
















                                                                                а първи път светски празник в чест на светите братя Кирил и Методий





                                                                                е организиран в Пловдив на 11 май 1851 г. по инициатива на Найден Геров. В




                                                          Зпериода 1851 – 1856 г. не е имало големи чествания. Празникът в Пловдив е





                                                            бил отбелязван съвсем скромно, само със слово на главния учител в Епархийско-




                                                            то училище. През 1857 г. денят е почетен в българската църква „Св. Стефан” в





                                                            Цариград заедно със служба за св. Иван Рилски. От 1863 г. 11 май се установява




                                                            като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Ос-





                                                            вобождението 11 май става общоучилищен празник в прослава на славянските




                                                            първоучители.
























                                                                                                                                                                                                                                                               Специално  място  в  конструирането  на



                                                                                                                                                                                                                                                               митичния канон за Кирил и Методий има



                                                                                                                                                                                                                                                               честването на юбилея от 1885 г. (1000-го-



                                                                                                                                                                                                                                                               дишнината от смъртта на Методий). Това



                                                                                                                                                                                                                                                               е важна дата, която показва институцио-



                                                                                                                                                                                                                                                               нализирането на празника в България и но-



                                                                                                                                                                                                                                                               вата му обединяваща функция. Българската



                                                                                                                                                                                                                                                               държава се стреми да отстоява мястото



                                                                                                                                                                                                                                                               си на център на тържествата. Дружество



                                                                                                                                                                                                                                                               „Славянска  беседа“,  заедно  с  представи-

                                                                                                                                                                                   Найден Геров                                                                тели  на  столичните  учители  и  на  Сто-



                                                                                                                                                                                          (1823-1900)
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        личното  училищно  на-



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        стоятелство                                          първи


                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        излизат с предложение,



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        в  което  настояват



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        България като център,



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        в който се заражда и се



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        разпространява  Кири-



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        ло-Методиевото  дело,



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        да бъде домакин на Об-



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        щославянския събор по



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        случай юбилея.
                                  Цариградски вестник,




                                      год. VII, 1857, бр. 329                                                                                                                                                                                                                                                                     Десислава Найденова.













                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Честване


                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         1000- годишнината



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         от смърт та на



                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         св. Методий (1885 г.)













                                                                                                                 Празнуване паметта                                                                                                                        пения пред иконата им и посветиха деня


                                                                                                                 на светите Кирил и Методий.                                                                                                               на благовейно възпоминание за началото



                                                                                                                 Сполуката с българската църква в гра-                                                                                                     на българската книжнина и на народното



                                                                                                                 да спомогна на инициативата, вземана                                                                                                      просвещение. Така скромно отпразнува-


                                                                                                                 от епархийското училище за тържест-                                                                                                       хме тоя празник в училището и на след-



                                                                                                                 вено празнуване паметта на българските                                                                                                    ната година. На 16 април 1858 г. аз напи-


                                                                                                                 просветители. Посветено на покрови-                                                                                                       сах и обнародвах в Цариградския вестник



                                                                                                                 телството на Св. Кирила и Методия и                                                                                                       една покана, с която напомних за тоя



                                                                                                                 украсено с иконата им на 1856 год., това                                                                                                  забравен народен празник и подсетих, че


                                                                                                                 училище за пръв път почете паметта им                                                                                                     народен дълг ни е да почитаме и славим



                                                                                                                 на 11 май 1857 г. Като нямаше още в гра-                                                                                                  паметта на нашите първоучители.“


                                                                                                                 да българска църква, учениците се задово-



                                          Йоаким Груев                                                           лиха да изпеят няколко църковни песно-                                                                                                                                   Из „Моите спомени“, Йоаким Груев



                                                   (1828-1912)
   7   8   9   10   11   12   13   14   15   16   17