Page 3 - Годината на глаголицата

оради своя уникален характер, култът към Кирил и Методий е един

Пот най-експлоатираните в идеологическо отношение. Светите братя

са свързани исторически и с двата световни християнски центъра на Средно-

вековието – Рим и Константинопол. Те са византийски мисионери, приети и

подкрепени от папата, посветили последните десетилетия от живота си на

присъединяването на славянските народи към християнския свят и на създа-

ването на славянски книги и богослужение. Резултатите от делото им се раз-

пространяват на големи територии в Централна и Източна Европа.

рагментарните източници позволяват да се предположи, че култът към

ФКирил е оформен още в Моравия, а култът на Методий изглежда е офи-

циално признат едва след пристигането на учениците му в България (през 886

г.). В тази най-ранна епоха е възникнала по-голямата част от текстовете,

които са им посветени.

абележително е обаче, че техният (общ) култ се утвърждава в България,

Зслед като намира подкрепа у владетеля и сред висшите църковни среди.

Причините за готовността на княз Борис-Михаил да приеме учениците на Ки-

рил и Методий и да им предостави широко поле за дейност и всестранна помощ

са многократно дискутирани и изяснени. Кирило-Методиевите ученици, които

търсят в България убежище, му предоставят желаното средство – създадени-

ят от Кирил и Методий в Моравия старобългарски книжовен език.

ирил и Методий са първите славянски светци в старобългарския праз-

Кничен календар. Паметта им е отбелязана още в най-ранните запазени

евангелски месецослови. В Асеманиевото евангелие (от втората половина на

Х или началото на ХI в.) под 14 февруари, деня на Кириловото Успение, се чете:

„Памет на нашия отец Кирил Философ“, а под 6 април, деня на Успението на

Методий – „Памет на Успението на преподобния наш отец Методий, архи-

епископ на Горна Морава, брат на преподобния Кирил Философ“. Запазени са и

множество литературни произведения, които са предназначени за обслужване

на култа – служби, жития, похвални слова.

ъщевременно култът към Кирил и Методий има „наднационални“, об-

Сщославянски черти. Те се схващат като пратеници на Бога при „славян-

ския род“, на който да предадат евангелското слово и да го приобщят, макар

и по-късно от другите племена, към семейството на християнските народи.

Из академичното слово на проф. дфн Ана Стойкова, изнесено на 23 май 2019 г.

омпозиционният разказ на настоящата изложба представя различ-

Кни книжовни паметници от фондовете на Националната библиоте-

ка „Св. св. Кирил и Методий“, които съдържат текстовете на жития и хим-

нографски творби, илюстративен материал, документи и старопечатни книги,

свързани с култа към светите братя и тяхната прослава през Средновековието

и Българското възраждане. Отредено е място и на историческите извори, които

съдържат информация за живота и дейността на светите братя сред славян-

ските народи.