Историята на създаването на Националната библиотека е населена с хора и събития, които със златни букви записват градежа на първата културна следосвобожденска институция. Вече 143 години Библиотеката на България следва мисията на българското просвещение, укрепва националния дух и пази книжовното наследство.
През април 1878 г. софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Буботинов предлага да се учреди “публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение”. Още същата година на 28 ноември библиотеката вече има устав и избрана временна библиотечна комисия, която се наема да уреди и отвори библиотеката. Рожденият ден на Народната библиотека (по нов стил) e 10 декември.
20 години след основаването на Библиотеката в България е приет Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки, благодарение на Константин Величков.
За 143 години библиотечното дело у нас е въпрос на чест за много интелектуалци, дейци на просвещението, хора на словото, библиографи, библиотекари. От 1897 г., когато Народното събрание приема Закон за задължителното депозиране на печатни издания в народните библиотеки, дейността по съхраняването и библиографското регистриране на издателската продукция в страната официално се възлага на Народната библиотека в София.
