Голямата диктовка
Всяка нация се гордее с езика си. И го пази като светиня. Но малко са „старите“ езици, а един от тях е нашият - българският. Ние пишем на кирилица, въпреки че графемите, създадени от св. св. Кирил и Методий, са глаголически. Приемаме, че автор на кирилицата е св. Климент Охридски, а съдържащото се в нейното название име на един от първоучителите оценяваме като сакрално.
Глаголическите графеми са трудни за изписване, а кирилските могат да се употребяват и в скоропис. През годините, както всеки език, така и българският език се променя. Тенденцията за промяна в граматическата система винаги е в посока „олекотяване“: отпадане на затруднения. Отпадат графеми, които например предават начин на произнасяне или са приети за краесловен знак, отпадат падежни форми, отпадат окончания на основи, на двойствено число и т.н.
Но, така или иначе, да бъдеш „писмен“, винаги е било не само необходимост, а и авторитет. През Възраждането ни се сваля шапка пред мъж, носещ в пояса си дивит - знак, че е писмен, грамотен. Писането с ръка едва ли някога ще бъде забравено, въпреки навлизането на всички високи технологии и изкуствения интелект. То е като рефлекс, то е интелектуално натоварено движение на ръката, връзка с „аз-а“ и душата. Обидно и неестествено е да бъдеш „безписмен“, да не можеш да изпишеш онова, което искаш, да се самоизразиш.
Българският език е обявен за официален през 893 г., на Преславския събор, в присъствието на княз Борис-Михаил Покръстител и княз Симеон. Ако приемем тази дата за начална, то той днес е на 1131 години...
За повече от хилядолетие на него са изписани неизброими страници от жития, похвални слова, романи, разкази, поеми, стихотворения, драми, песни, приказки, легенди и т.н.: във всички европейски течения, във всички литературни родове и жанрове. Той е възвисявал и ще възвисява българина. Трябва да го запазим жив! Това не е завет, това е задължение!
Голямата диктовка II – „Пазител на българския език“ (2025 г.)
146 участници за 146 години Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
На 22 май 2025 година ще се проведе Голямата диктовка II – „Пазител на българския език“ от 11:00 часа в читални 4 и 5/6. За 146-та си годишнина Националната библиотека кани 146 участници да се включат във второто издание на инициативата.
Тази година темата на второто издание на Голямата диктовка ще бъде свързана с Годината на глаголицата. Текстът ще бъде прочетен според правилата за провеждане на диктовка, а именно: първо ще бъде изчетен отчетливо, след това текстът се диктува по-бавно, като всяко изречение се разделя на смислови части и препинателните знаци също се диктуват. При третия прочит се чете отново целият текст с нормална скорост.
Голямата диктовка не е изпит или състезание. Тя има много по-важни цели. Да бъде начин за показване на уважение. Уважение към българския език и най-вече гордост, че владеем един от най-старите езици на света. Да се запази идеята за стремеж към ограмотяване, защото грамотността е характеристика, част от интелекта на личността, част от самочувствието и самоуважението му.
Диктовката е едно от най-използваните средства за овладяването на езика, защото е важно да разбираме значението на думите и е от решаващо значение за всеки, независимо от възрастта. Това помага на устната и писмената комуникация. Диктовката се използва не само за усъвършенстване на правописно-пунктуационните умения и навици, а и за усвояване на знания по фонетика, морфология и лексикология. Чрез нея се осмислят, затвърждават и прилагат езиковите знания. Известно е, че не винаги произношението на отделната дума съвпада с графичния ѝ начин на изразяване и това задължава пишещия да знае определени правила, за да пресъздаде правилно чутото.
Вярваме, че Голямата диктовка ще се превърне в традиция и все повече и повече участници да се включват в нея през следващите години.
За записване в Голямата диктовка, лицата над 18 години, могат да използват онлайн формата тук. Училищата могат да записват групи до 10 ученици на възраст от 14 до 18 години с желание да участват в събитието, на имейл адрес pr@nationallibrary.bg. Срокът за записване е от 8 до 16 май 2025 година.
Грамотите на всички участници ще бъдат раздадени на 10 юни от 11:00 часа в Централното фоайе на Националната библиотека.
Очакваме Ви!
Голямата дикровка “Пазител на българския език” (2024 г.)
На 10 май 2024 г. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ направи ГОЛЯМАТА ДИКТОВКА. Бяха отправени покани до хора с различни професии, известни личности, ученици. Ограничение за възрастта на участниците, за тяхната етническа принадлежност, пол, религия и политически възгледи нямаше. Условието бе едно: да могат да пишат на български език.
Всяка нация се гордее с езика си. И го пази като светиня. Но малко са „старите“ езици, а един от тях е нашият - българският. Ние пишем на кирилица, въпреки че графемите, създадени от св. св. Кирил и Методий, са глаголически. Приемаме, че автор на кирилицата е св. Климент Охридски, а съдържащото се в нейното название име на един от първоучителите оценяваме като сакрално.
Глаголическите графеми са трудни за изписване, а кирилските могат да се употребяват и в скоропис. През годините, както всеки език, така и българският език се променя. Тенденцията за промяна в граматическата система винаги е в посока „олекотяване“: отпадане на затруднения. Отпадат графеми, които например предават начин на произнасяне или са приети за краесловен знак, отпадат падежни форми, отпадат окончания на основи, на двойствено число и т.н.
Но, така или иначе, да бъдеш „писмен“, винаги е било не само необходимост, а и авторитет. През Възраждането ни се сваля шапка пред мъж, носещ в пояса си дивит - знак, че е писмен, грамотен. Писането с ръка едва ли някога ще бъде забравено, въпреки навлизането на всички високи технологии и изкуствения интелект. То е като рефлекс, то е интелектуално натоварено движение на ръката, връзка с „аз-а“ и душата. Обидно и неестествено е да бъдеш „безписмен“, да не можеш да изпишеш онова, което искаш, да се самоизразиш.
Българският език е обявен за официален през 893 г., на Преславския събор, в присъствието на княз Борис-Михаил Покръстител и княз Симеон. Ако приемем тази дата за начална, то той днес е на 1131 години...
За повече от хилядолетие на него са изписани неизброими страници от жития, похвални слова, романи, разкази, поеми, стихотворения, драми, песни, приказки, легенди и т.н.: във всички европейски течения, във всички литературни родове и жанрове. Той е възвисявал и ще възвисява българина. Трябва да го запазим жив! Това не е завет, това е задължение!
