ПЪРВИ ПРЕВОД НА НОВИЯ ЗАВЕТ НА НОВОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК 180 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО МУ

През 1840 г. в Смирна излиза от печат първият превод на Новия завет на новобългарски език. Направен е от изтъкнатия възрожденски книжовник Неофит Рилски. Личност с енциклопедични интереси, той намира поле за изява в много области на духовния живот. Неофит Рилски заема първостепенна роля в началното формиране на новобългарското светско образование. Като учител допринася за утвърждаване на взаимоучителната система, както и за съставянето на учебници и помагала на български език. Участва в дискусиите за книжовния език, издава първата граматика на българския език, съставя речници. Чрез своите трудове като педагог, преводач и музиколог изтъкнатият книжовник поставя много начала.

Появата на една от основните книги на християнската религия на новобългарски език допринася за своеобразното легитимиране и признание на нашия народ. Този книжовен факт има и огромно национално значение, особено като се има предвид, че през 40-те години на XIX век се формулират исканията ни за духовна независимост. Издаването на тази книга става възможно благодарение на Британското библейско дружество. Неофит Рилски се заема с това богоугодно дело по препоръка на Търновския митрополит Иларион Критски. Посвещава много усилия, старание и прецизност на този свой книжовен труд. Независимо от високите качества на превода, Цариградската патриаршия не закъснява с отрицателната си реакция и забрана на отпечатаната вече книга, обосновавайки се с недобрия превод. Потърсената от българската интелигенция преценка на най-изтъкнатите богослови в Одеса потвърждава добрите качества на Неофитовия труд.

„Новият завет“ на говорим език е посрещнат с огромна радост от българите, затова забраната му поражда изключително недоволство, което катализира в значителна степен идеята за извоюване на духовно-религиозна самостоятелност.

Подобно на „Неделника“ на Софроний Врачански и „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон, преводът на „Новия Завет“, направен от Неофит Рилски, само до Освобождението претърпява няколко издания. Това със сигурност е доказателство за широкото му разпространение сред тогавашното българско общество, както и за нуждата от подобно издание на народ с такава дълга и богата християнска история.