Поезията през изминалите 20 години все още е извън обсега на изследователите. Затова на 22 юли клуб „Писмена“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ покани четирима, разнообразни по своята поетика автори, Валери Валериев, Иван Ланджев, Йорданка Белева и Марианна Георгиева, за да започнем този необходим разговор за поезията днес чрез тяхната собствена поезия. Срещата разговор се състоя на терасата на Библиотеката, едно ново за културни събития пространство, което създаде уют и подходяща атмосфера за поетичното четене. То започна по реда на дебютирането на четиримата поети. Първа беше Йорданка Белева, чиято дебютна стихосбирката „Пеньоари и ладии“ излиза през 2002 г. Тя чете от най-новата си книга „Пропуснатият момент“ (2017). В разговора по-късно Йорданка Белева сподели, че днес одобрява в нея само стихотворенията си за родината. Втори чете Иван Ланджев. Той също беше избрал да прочете от най-новата си стихосбирка – „Ти, непрестанна новина“ (2018). Ланджев представи на публиката и есето си „На върха на езика ни“, което според него е подходящо да бъде прочетено на място като Националната библиотека. Трети по реда на дебютиране се представи Валери Валериев. Той прочете стихотворения и от трите си книги Факти“ (2015), „Кражбите зачестиха“ (2018) и „Засечка“ (2020). Прочитането на части от „Засечка“ беше и своеобразна премиера на книгата, която, излязла в края на 2020 г., заради пандемията не е имала своя премиера. Накрая Марианна Георгиева прочете текстове от стихосбирката си „Изход“ (2019) и непубликувано ново стихотворение. Последва с разговор с четиримата поети за това как са били осъществени техните първи поетични книги, емоциите им при тяхното публикуване, кои са били учителите им в поезията. Непринудено и увлекателно те разказаха за своите срещи с българските творци, които са оказали върху тях най-силно въздействие. Марианна Георгиева спомена редактора си Ани Илков, а Иван Ланджев говори за поетите Петър Чухов, Георги Господинов и Иван Теофилов. Той подчерта също не само имената на творящи днес поети, от които се е учил, но и на онези, които не са вече сред нас – Иван Методиев, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Георги Рупчев, също и Атанас Далчев и Никола Вапцаров. Най-новите поети, които започват да публикуват през последните години, и четиримата определиха като много по-различни от тях и като подход, и като стимул за писане. Марианна Георгиева ги характеризира като много по-освободени да пишат на всякакви теми и конкретизира, че за тях няма забранени теми. Йорданка Белева и Иван Ланджев разказаха за Националния литературния конкурс „Веселин Ханчев“, на който са били членове на журито и от който като награда са издадени и първите им поетични книги. Събитието завърши с думи от директора на Библиотеката доц. Красимира Александрова. Тя очерта необходимостта Националната библиотеката да се превърне в предпочитано място за културни събития. Доц. Александрова покани младите автори на следващите срещи на клуб „Писмена“ и им подари като гости на Библиотеката ценното фототипно издание „История на Народната библиотека в София. По случай 50-годишнината ѝ 1879–1929“ от Велико Йорданов и издания от Йордан Радичков и Иван Теофилов. Снимки: Стефан Рангелов Текст: Яница Радева
Среща с поети на XXI век в клуб „Писмена“
23 юли 2021 г.
Работно време през месец август 2021 г.
27 юли 2021 г.
Поезията през изминалите 20 години все още е извън обсега на изследователите. Затова на 22 юли клуб „Писмена“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ покани четирима, разнообразни по своята поетика автори, Валери Валериев, Иван Ланджев, Йорданка Белева и Марианна Георгиева, за да започнем този необходим разговор за поезията днес чрез тяхната собствена поезия. Срещата разговор се състоя на терасата на Библиотеката, едно ново за културни събития пространство, което създаде уют и подходяща атмосфера за поетичното четене. То започна по реда на дебютирането на четиримата поети. Първа беше Йорданка Белева, чиято дебютна стихосбирката „Пеньоари и ладии“ излиза през 2002 г. Тя чете от най-новата си книга „Пропуснатият момент“ (2017). В разговора по-късно Йорданка Белева сподели, че днес одобрява в нея само стихотворенията си за родината. Втори чете Иван Ланджев. Той също беше избрал да прочете от най-новата си стихосбирка – „Ти, непрестанна новина“ (2018). Ланджев представи на публиката и есето си „На върха на езика ни“, което според него е подходящо да бъде прочетено на място като Националната библиотека. Трети по реда на дебютиране се представи Валери Валериев. Той прочете стихотворения и от трите си книги Факти“ (2015), „Кражбите зачестиха“ (2018) и „Засечка“ (2020). Прочитането на части от „Засечка“ беше и своеобразна премиера на книгата, която, излязла в края на 2020 г., заради пандемията не е имала своя премиера. Накрая Марианна Георгиева прочете текстове от стихосбирката си „Изход“ (2019) и непубликувано ново стихотворение. Последва с разговор с четиримата поети за това как са били осъществени техните първи поетични книги, емоциите им при тяхното публикуване, кои са били учителите им в поезията. Непринудено и увлекателно те разказаха за своите срещи с българските творци, които са оказали върху тях най-силно въздействие. Марианна Георгиева спомена редактора си Ани Илков, а Иван Ланджев говори за поетите Петър Чухов, Георги Господинов и Иван Теофилов. Той подчерта също не само имената на творящи днес поети, от които се е учил, но и на онези, които не са вече сред нас – Иван Методиев, Биньо Иванов, Николай Кънчев, Георги Рупчев, също и Атанас Далчев и Никола Вапцаров. Най-новите поети, които започват да публикуват през последните години, и четиримата определиха като много по-различни от тях и като подход, и като стимул за писане. Марианна Георгиева ги характеризира като много по-освободени да пишат на всякакви теми и конкретизира, че за тях няма забранени теми. Йорданка Белева и Иван Ланджев разказаха за Националния литературния конкурс „Веселин Ханчев“, на който са били членове на журито и от който като награда са издадени и първите им поетични книги. Събитието завърши с думи от директора на Библиотеката доц. Красимира Александрова. Тя очерта необходимостта Националната библиотеката да се превърне в предпочитано място за културни събития. Доц. Александрова покани младите автори на следващите срещи на клуб „Писмена“ и им подари като гости на Библиотеката ценното фототипно издание „История на Народната библиотека в София. По случай 50-годишнината ѝ 1879–1929“ от Велико Йорданов и издания от Йордан Радичков и Иван Теофилов. Снимки: Стефан Рангелов Текст: Яница Радева
Среща с поети на XXI век в клуб „Писмена“
23 юли 2021 г.
Работно време през месец август 2021 г.
27 юли 2021 г.
7

120 г. от рождението на Илия Бешков

120 г. от рождението на Илия Бешков

Свързани постове

3 септември 2025 г.

Търговията в Османската империя (XVII – XIX век)

Прочети още
Accessibility by WAH