„Сред златен прах пристига новий ден“
140 години от рождението на Теодор Траянов

Стих от емблематичното стихотворение „Новий ден“ на  Теодор Траянов е заглавието на настоящата експозиция, представена в Централното фоайе на Националната библиотека, с която почитаме 140-годишнината от рождението на българския творец.

Теодор Траянов е поет, архитект, дипломат, ключова фигура за българския модернизъм. Твори в жанра на химна, поемата, импресията между 1905–1941 г. По-важните му книги са Regina mortua (1909), „Български балади“ (1921, 1995), „Пантеон“ (1934).

През 1906 г. литературният критик Иван Радославов в статията си „Българския символизъм“ в сп. „Художник“ свързва стихотворението на Теодор Траянов „Новий ден“ с появата на символизма у нас. Но първият, положил началото на мита Траянов, е Петко Росен в статията „Моите симпатии (новото в българска литература през 1906 г.)“, отпечатана в сп. „Демократически преглед“. С появата на важното за българския символизъм списание „Хиперион“ през 1922 г. Траянов става сред главните фигура от неговия кръг.

В началото на XX век той е студент във Виена, а от 1914 г. до 1922 г. е на дипломатическа мисия там. Дългогодишният престой в австро-унгарската столица допринася за изграждане на естетическото му световъзприятие. Виена е свързана с първите му стихотворения,  които излизат в сп. „Художник“ и в „Наш живот“,  в алманаха „Южни цветове“, но и с първите му книги – “Regina mortua” (1909) и „Химни и балади“ (1912).

Работата на Траянов като преводач не е толкова добре позната, колкото поезията му. Сред преводите му можем да посочим както книгите с детски стихотворения („Пешо чорлавият“ от Х. Хофман), така и „Шекспир“ от И. Тен. В експозицията се представени няколко от тях.

Любопитни факти от живота на Теодор Траянов са, че той е бил помощник-драматург в Народния театър и един от най-добрите шахматисти в България. През 1931 г. оглавява новосъздадения Български шахматен съюз и публикува в сп. „Шахмат“.

В изложбата, посветена на 140-годишнината на Теодор Траянов, намират място и спомени от хората, били най-близо до него през годините, като Вера Балабанова, откъси от писма до Дора Дюстабанова – актрисата от Народния театър, с която той свърза живота си за 14 години, както и публикации върху творчеството му от негови съвременници и по-късни научни интерпретации.

Фотогалерия