Владимир Полеганов: преводът е хубаво упражнение по улавянето на чуждия глас и излизането от твоя собствен

Владимир Полеганов гостува заедно с Райна Маркова на среща разговор в Клуб „Писмена“ през януари 2022 г.

Първият въпрос, който искам да Ви задам, е въпросът на странното, като го разбираме в широк смисъл? Струва ми се, че много ясно може да се забележи и у двама ви с Райна Маркова. Разкажете как стигате до него, как да го дефинираме относно Вас самия и защо Ви е важно за текстовете?

За мен странното е един от начините изкуството да покаже, че светът е винаги по-голям от границите на сетивата и представите ни. В този ред на мисли ще цитирам (по памет) Джой Уилямс, която казва, че белег за смъртта на света ще бъде краят на нашето удивление от него. Светът ще продължи да съществува, разбира се, но ще се е смалил, за да стане съвместим с нашите усещания за него. Странното е инструмент за борба с тази свиваща се представа за реалност и свят, която голяма част от литературата, за съжаление, приема като равнозначна на истинна или искрена.

Птицата е доста важна в текстовете Ви досега. Изглежда, че и в бъдещите Ви текстове. В един откъс на Ваш роман в ръкопис, публикуван в „Артизанин“, пишете, че самолетът не е птица. „Никога птица“. Какво е птицата за Вас?

Птицата е животно, истински Друг, носител на съзнание, към което все още човекът не е намерил път, място, до което нямаме пълен достъп. Ако мога да свържа този въпрос с предишния – птицата е носител на странното. Това важи за цялата природа.

Нещо друго, което ми се струва важно да поговорим, е за избора на озаглавяване и за избора на имената. Те са чуждоезични, странни, понякога прозвища или инициали. Каква е функцията на името при Вас?

Трудно ми е да измислям имена на героите си и на местата, които обитават, и затова оставям тази задача за последния момент. Обикновено героите ми са носители или функции на някаква идея или тема, която разказът или романът изследва – не се стремя на всяка цена да ги развия така, че читателите да ги усетят като реални хора, които познават. Може би затова и името остава като финален или незначителен елемент на идентичността им. Това не е така в романа, върху който работя в момента, както и в един разказ от първата ми книга („И.К. между редовете“), където всички инициали са на реални имена на писатели.

Какви теми Ви вълнуват в момента като писател? Работите ли върху нещо ново?

Винаги работя върху нещо ново, но това е бавен и объркващ процес. Продължавам да се вълнувам от теми като възможността за чудо, за внезапно разширяване на света, както и от пространствата, които не можем да достигнем чрез чист опит или език. Най-общо казано около такива пространства се лутат и героите на двата по-големи текста, върху които работя в момента.

Лесно ли стигате до крайния резултат на книгите си?

Не. Нещо се трупа, събира, сглобява, разпада и трансформира, без да ми е ясно точно как, а довеждането му до някаква що-годе приемлива форма става много бавно. Но това е и интересното в писането.

Забелязвате ли да се променят собствените ви авторски търсения?

Да, донякъде, но промяната не е голяма. По-скоро някаква настройка на картината, която позволява появата на нови елементи.

Искам сега да поговорим за извънлитературната Ви работа и по-точно за преподаването на творческо писане. И двамата с Райна Маркова преподавате в различни формати. Със сигурност на онези, които посещават вашите курсова, те са им полезни. Но нека погледнем нещата откъм Вас. Какво на Вас ви носи преподавателската работа?

Преподаването изгражда общност и това е може би най-важното. Особено, когато то е свързано с мисленето, четенето и писането на текст. Човек става, дори и за малко да е, част от по-голямата мрежа на литературата и получава пространство за проверка на идеите си и – по-важното – преодоляване на страховете си.

Освен писател сте и преводач. Тук говорим отново са писане, но писане, различно от писането на собствен художествен текст. Освен това преводачът трябва в някаква степен да забрави себе си, за да е верен на онзи, когото превежда. Как се отразява тази допълнителна роля на Вас като писател?

Преводът е възможно най-внимателният прочит, който една книга може да получи. Преводачът трябва да може да види ясно структурата на едно изречение или абзац, да открие как тази структура носи смисъл и постига дадени ефекти, и да пренесе това на собствения си език – все много полезни за един писател умения. Освен това, преводът е хубаво упражнение по улавянето на чуждия глас и излизането от твоя собствен – пак полезно за писателя умение.

Искам да Ви върна към днешната действителност, колкото и нежелана да е тя, с въпроса за отразяването ѝ от литературата. Поезията и прозата с някои излезли през изминалата година романи се опитват да въведат извънредността на обстановката, в която живеем. Как смятате, че ще се промени литературата в близко бъдеще?

Сигурно ще се промени. Чисто формално вече имаме романи (чиито автори са големи имена в експерименталната проза), написани изцяло на езика на гифовете. Предстои навлизането на добавената и виртуалната реалност, а това вероятно ще даде някакви нови посоки. В тематично отношение забелязвам, че все повече автори работят с фантастичното (аргумент, може би в полза на това, че фантастичното не е жанр, а поглед), но не знам доколко това не заради влиянието на пазара (сега фантастичното е някак модерно). В същото време „странната“ реалност, в която живеем – превърната в още по-странна от навлезлите във всеки дом технологии – поражда някакъв стремеж към истината и истинското; има нещо като възход на мемоарната проза, документалната, есеистичната, на неизмислената, с други думи. Светът винаги е бил огромен и неразбираем и това, че последният век на технологичен напредък в какви ли не посоки не ни помогна да сглобим Хъмпти Дъмпти в едно гладко и бяло цяло, въпреки всичките ни очаквания и надежди, поражда подобни импулси към улавяне на реалното и автентичното. Не ми се струва особено възможно, но можем само да се преструваме, че сме го направили. Също както риалити форматите в телевизията се преструват, че са огледала на „живия“ живот.

И един такъв въпрос, ако трябва накратко да представите Райна Маркова, как ще го направите?

Райна Маркова е един от много, много малкото в българската литература истински радикални писатели. Във време, в което все повече и повече жестове не само на литературата, но и на изкуството като цяло се оказват празни или строго обвързани с пазара, радикалните творци са рядкост. Те са и най-близо до свободата.

Разговора води: Яница Радева

Фотограф: Стефан Рангелов