Еленски препис на История славянобългарска, 1784 г.

Писан от Дойно Граматик в Елена. Съдържа 183 ръкописни и 53 печатни листа. 200 х 150 мм

НБКМ 370

Освен пълния текст на История славянобългарска ръкописът включва и няколко добавки - разказва за Ной, за подвизите на Александър Македонски, за разселването на славяните и за цар Самуил. Тук са включени и две песни от книгата "Razgovor ugodni naroda slovinskoga"( в превод на бълг. ез.  "Разговор, угоден за славянския народ" или "Приятен разговор за славянския народ") на хърватския поет и философ Андрия Качич-Миошич. Неговата книга представлява историческо повествование за южните славяни от античността до съвремието на автора, в което той отделя особено внимание на борбата с османските завоеватели. В "Разговора" са включени и мотиви от българската история в стихотворна форма. Песента "За Орун и Ницефор" възпява победата на българския хан Крум над император Никифор, а "Песен за император Василий", която е посветена на любовта между сръбския княз Иван-Владимир и дъщерята на българския цар Самуил - Косара, внушава идеи за общочовешкия стремеж на хората да живеят в мир и разбирателство.

Вероятно скоро след изписването му, Еленският препис е подвързан заедно с екземпляр от "Стематография" на Христофор Жефарович, отпечатана във Виена през 1741 г. Книгата съдържа хералдически изображения на южнославянските народи, литографски портрети на балкански владетели и духовници, на почитани южнославянски светци. Под всеки герб е изписано четиристишие - възхвала, съдържащо и текст за историческата съдба на държавата или областта, на която принадлежи гербът.Така тези две историографски съчинения се допълват взаимно в подкрепа на интереса на четящия българин към историческото минало.

Бележка на книжовника Дойно граматик от 1784 г.:

За слава на светата, единосъставна , животворяща и неразделима Троица - на Отца, Сина и Светия дух - изписах тази историйца аз, многогрешният Дойно Граматик от село Елена в годината от Сътворението на света 7292, а от Рождеството на словото божие - 1784, на десетия ден от месец март. [Тя е] събрана и създадена с труда и иждивението на хилендарския йеромонах Паисий  от Самоковска епархия, в полза на българския род в годината 1762 в манастира Хилендар по повеление божие - нему слава во веки, амин.