Лазаров препис на История славянобългарска, 1811 г.
Лазаров препис на История славянобългарска, 1811 г.
17 март 2022 г.
Краткое изявление в летопису болгарскому, списанное Паисием монахом (Рилска преработка), 1825 г., направена от монах Паисий Николаевич Рилски от Балджиларе (дн. с. Медово, Старозагорско).
Краткое изявление в летопису болгарскому, списанное Паисием монахом (Рилска преработка), 1825 г.
18 март 2022 г.
Лазаров препис на История славянобългарска, 1811 г.
Лазаров препис на История славянобългарска, 1811 г.
17 март 2022 г.
Краткое изявление в летопису болгарскому, списанное Паисием монахом (Рилска преработка), 1825 г., направена от монах Паисий Николаевич Рилски от Балджиларе (дн. с. Медово, Старозагорско).
Краткое изявление в летопису болгарскому, списанное Паисием монахом (Рилска преработка), 1825 г.
18 март 2022 г.

ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР НА ПРОФ. ИВАН МАРАЗОВ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

ТВОРЧЕСКА ВЕЧЕР НА ПРОФ. ИВАН МАРАЗОВ В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

Като част от културния календар на Националната библиотека на 16 март 2022 г. в Централното фоайе се състоя творческа вечер на проф. д.и.н. Иван Маразов. Учени, творци от различни сфери на изкуството, издатели, бизнесмени, студенти, последователи и приятели се събраха, за да отбележат осемдесетия рожден ден на изтъкнатия културолог. Специален гост на тържеството бе вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова.

Националната библиотека бе домакин на честването, инициирано от издателство „Захарий Стоянов“ и Съюза на българските писатели.

С приятната, но същевременно и трудна мисия да представи юбиляря се нагърби член-кор. д-р Иван Гранитски. Независимо от дългогодишната дружба, свързваща двамата видни майстори на перото, трудността в очертаването на професионалния път на проф. Маразов остава неизбежна и е естествено следствие от многоаспектните измерения на творческото му амплоа – познавач и специалист по изкуството на траките и античния свят, изкуствовед и културолог, изследовател и преподавател.

В поздравителния адрес към рожденика, директорът на Националната библиотека – доц. д-р Красимира Александрова, отбеляза, че като квинтесенция на творчеството му може да се приеме казаното от него в едно интервю: „Митологията е необходима на човека, за да подреди света и да заживее в него“. Тези думи на професора звучат особено актуално днес, когато всички се опитваме да спасим човешкото лице на нашия свят.

Приветствия и подаръци на юбиляря поднесоха вицепрезидентът Илияна Йотова, Министерство на културата, г-н Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, както и много колеги, ученици и приятели на видния културолог.

Проф. Маразов отговори на поздравленията в характерния за него стил, съчетаващ остротата на мисълта, метафоричната обагреност на изказа и тънкото чувство за хумор, подправено с аристократичните нотки на самоиронията.

Вечерта завърши с раздаването на автографи от рожденика и приятни разговори на чаша вино.

Фотогалерия