Краткое изявление в летопису болгарскому, списанное Паисием монахом (Рилска преработка), 1825 г.

Направена от монах Паисий Николаевич Рилски от Балджиларе (дн. с. Медово, Старозагорско)91 л.; 200х140 мм

НБКМ 775

Най-ранният известен до днес в науката препис, който дава начало на широко разпространената през XIX век книжовна практика да се преработва текста на Паисиевата история. В основата на преработката лежи компилацията на двете значими историографски съчинения на Българското възраждане – „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски и „История во кратце о болгарском народе славенском” на йеросхимонах Спиридон Рилски. Написана е в Рилския манастир на славянобългарски език – църковнославянски с множество новобългарски езикови форми.

Бележка на книжовника на л. 1а:

Кратко изявление в летописа български, изписано от Паисий монах. започна се по времето на игуменството на Симеон йеромонах, в месец август, [на] 5-ия ден и се завърши при архимандрита игумен Герасим йеромонах и при стария епитроп (църковния настоятел) Теодосий йеромонах, и при скевофилакса (пазач на складовете с църковна утвар) Йосиф, в месец ноември, 15-ия ден. Паисий в светата обител Рилска, от епархия Филипоградска (Пловдивска), а родом българин от село Балджиларе, син на Николай и Елисавета. В лето от Сътворението на света 7333, а от Рождество Христово 1825.