Първа габровска преработка на История славянобългарска, 1832 г.

Направена в Габрово от учителя Дечо Йоанов Манафов от Севлиево. 143 л.; 160 х 105 мм

 НБКМ 1436

Текстът на ръкописа е оригинална компилация между Паисиевата и Спиридоновата История, като на места са посочени и страниците от източника, ползван от хилендарския монах - труда на Цезар Бароний. Такива посочвания има само в Паисиевата чернова. В ръкописа не са включени следните части: двата Паисиеви предговора, списъка на българските владетели, както и двете глави "За славянските първоучители" и  "За българските светци". Текстът завършва с известието за Кара Георги (Карагеорги Петрович, първи сръбски владетел и основоположник на династията на Караджорджевичите,1768-1817).

Ръкописът е открит от историка Гено Иванов през 1972 г. и е постъпил в колекцията на Националната библиотека през 1974 г.

Бележка на книжовника на л. 56а:

[Изписано от]ръката на Дечо, сина на Манаф (зарзаватчията) Йоан от Севлиево.

Бележка на книжовника на л. 121б-122а:

Край и на нашия Бог слава. До тук намерих и написах тази история, аз многогрешният сред учителите Дечо, син на Йоан, в село Габрово, когато бях на шестнадесет години. И тогава започнах учителствуване на децата габровски. Аз тук събрах края за царете, князете, велможите, генералите, воеводите и всички велики началници. И на когото се случи да прочете нази история и намери в нея сгрешено [нещо], сиреч излишнотой да я поправи. И да ме прости мене, окаяния, понеже [и]небето не е безоблачно. Амин.