Башкьойски (Добруджански) препис на История славянобългарска, 1841 г.

44 л.; 363 х 230 мм

 НБКМ 375

Преписът, с оригиналното заглавие Царственик,  е направен от йерей Василий Мануилов, родом от Сливен, в с. Башкьой (Ново Кирсово) в Бесарабия.  Преди текста на Историята са изписани две от Чудесата Богородични - за изцелението на ръката на евреина и за жената, която умряла в лодка, докато кърмела детето си и после оживяла.

Йерей Васил Мануилов е оставил две доста пространни бележки в началото и края на ръкописа.

Според бележката на преписвача в началото на ръкописа, преписът е направен по т. нар. Хилендарски царственик от 1820 г., днес по библиографски данни с неизвестно местонахождение. Башкьойският препис има редица отлики от Зографската чернова и Първия Софрониев препис, особено в Послеслова като липсват и някои части от текста, сред които за ползата от историята, за сръбските крале и др.

Преписът е изпратен в Националната библиотека от Ив. Икономов от Тулча преди 1910 г.

Бележка на книжовника:

Преписах от хилендарската историйца, аз, йерей Василий, син на свещеника Емануил, син на Стефан протойерей, македонски и сливенски, [от града, в който] извира гореща вода от земята и много хора, [болни]от простуда, здраве получават.

Събрах и написах от руски прости речи и преведох на български, защото ми се поиска с желание по моя български род да има история наедно събрана, за преславните деяния на царете и светците български.Заради това подех много труд за 2 години, с начало през месец февруари, а край през месец октомври, на 28-мото число [през] 1842 година, да събирам по малко от много истории. И в немската земя с това намерение ходих, и там намерих историята на Мавро Орбини, която той е написал накратко, за сърбите и за българите, и за техните царе, а за светците не е написал нищо, защото е бил латинец. И не разказва за светците български, които са просияли след отделянето на латинците от гърците. И за сръбските светци зле пише, покрива ги и за българските не поменува никак. Така презрях, презрях своето главоболие и от стомах боледувах много, и с желание много време се трудих, и своя работа, която имах, презрях (изоставих я). И от много време погребана и забравена, едвам събрах наедно тази историйца, речи и слова написах аз, без да съм се учил на граматика, на гръцка политика. Но специално за българските прости речи и слова написах. Нямах желание да пиша грамотни речи и да намествам слова, но да събера наедно тази история. Преписах това в колонията Башкова или ново Кирсово в Бесарабската страна, за полза на българския род, за слава и похвала на Господа наш Исус Христос. На него подобава славата, честта и поклонението, заедно с безначалния му Отец и всесветия и животворящ негов Дух, сега и винаги и во веки веков, амин.