3 – 31 октомври
Зала „История на книгата“
Поредица „Книжовен калейдоскоп“
„Медицината в Османската империя“

Медицината е една от науките с най-тясна практическа връзка с живота и с най-голяма практическа приложимост. Доколкото нейният смисъл е опазването и съхраняването на човешкия живот, развитието на медицинското знание е от изключителна важност за едно общество. Развитието и систематизирането на медицинските знания е било част от развитието на интелектуалната мисъл и в Османската империя. В османските територии се създават немалко медицински съчинения, голяма част от които са преводни и компилативни трудове, отразяващи постиженията на медицинската мисъл до това време. Появяват се и оригинални съчинения на османотурски език, които имат главно практическа насоченост да  издигат нивото на образованост на османските турци по отношение на познаването на човешкото тяло, на болестите, които могат да го застигнат, както и на практиките на лечение от тези болести. Свидетелство за това е и циркулацията на медицинска книжнина в европейските и азиатските територии на Османската империя през различните векове на нейното съществуване.

Сред ръкописите на източни езици (османотурски, арабски и персийски), съхранявани в отдел "Ориенталски сбирки" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", има немалко, които са на медицинска тематика. Медицински съчинения фигурират и сред старопечатните арабографични книги, които се пазят в Библиотеката. Ръкописните кодекси и старопечатните книги, съхранявани тук, постъпват от различни места и по различно време. Известно е, че значително място сред тях произхождат от първата обществена османска вакъфска библиотека в българските земи, основана от Осман Пазвантоглу във Видин. Затова, че медицинската проблематика е била застъпена в нейния фонд показва Каталогът на библиотеката, съставен през 1837 г. В този каталог съчиненията в областта на медицинската наука са отразени на 17-то място и включват 45 описания. От описаните 45 книги 43 са ръкописни, а две старопечатни издания. Разбираемо сред тях преобладават книгите на арабски език. Едното от двете старопечатни издания, съхранявани във фонда на отдел "Ориенталски сбирки", е големият медицински труд на средноазиатския учен-енциклопедист, философ и медик Абу Али ал-Хусайн ибн Али Ибн Сина, известен в Европа под името Авицена.

Трудът, озаглавен "Канун фи'т-тъб" ("Законът в медицината"), систематизира медицинските знания от онова време като се опира на учението на Хипократ, модифицирано от Аристотел и Гален, и на постиженията на китайската и индийската медицина. Оригиналът е на персийски език, но е преведен на арабски, иврит и латински език. До XVII век той е особено популярен и определя стандартите по медицина в ислямския свят и Европа. Състои от пет части, определени като "книги" (китаб). В първата е изложена теоретичната медицина, дават се общи познания за болестите и техните симптоми, втората разкрива природата на "простите" лекарства, а в третата са разгледани различните болести и тяхното лечение. Четвъртата книга е посветена на хирургията, а петата – на "сложните" лекарства, отровите и противоотровите. Във фонда на отдел "Ориенталски сбирки" се съхранява изданието на съчинението от 1593 г., направено в типографията на Фернандо Медичи в Рим през 1593 г. Книгата е била лично притежание на бащата на Осман Пазвантоглу – Йомер Ага Пазбанзаде.

Сред ръкописите на османотурски език също се идентифицират кодекси в областта на медицината, които свидетелстват за интереса и чисто практическата необходимост от медицински знания в пределите на Османската империя. В рамките на регулярната рубрика "Книжовен калейдоскоп" Националната библиотека ще представи в зала "История на книгата" част от ценните книжовни артефакти, които съхранява в своята съкровищница, представящи развитието на медицината в Османската империя и османотурски документи от фонда на отдел "Ориенталски сбирки", които хвърлят светлина върху дейността на болниците в империята и лекарите, работещи в тях.