„Васил Априлов (1789-1847) и дарението му за българското просветно дело“

Известният търговец, публицист и обществен деец от епохата на Възраждането Васил Априлов е роден в Габрово през 1789 година в заможно семейство. До 11- годишна възраст учи в местното килийното училище, след което заминава за Русия. През 1807 г. завършва гимназия в Брашов, а в годините 1807-1809 г. следва медицина във Виена, но заради влошеното материално състояние на семейството се връща в Русия. От 1811 г. е търговец в Одеса.

След 1826 г. започва да се занимава с книжовна дейност. През 1831 г. се запознава с изследването на Юрий Венелин „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Това е и времето, в което изразява желанието си да подпомага българското учебно дело. Образован и запознат с взаимната метода на преподаване на британските педагози Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, В. Априлов достига до идеята за откриване на училище в родния му град. Появата му е плод на съвместните усилия на българската емиграция в Одеса и Букурещ от една страна и от друга – на нарасналите нужди у българите от модерно светско образование. След построяване на специална сграда, подготовка на Неофит Рилски (през 1834 г. с материалната подкрепа на В. Априлов изучава взаимоучителната метода в Букурещ), издаване на граматика и взаимоучителни таблици училището е открито тържествено на 2 януари 1835 г.

Подпомагането на просветното дело от страна на В. Априлов не приключва с откриването на Габровското училище. В края на живота си той оставя една значителна сума за образуване на фонд за обучение на българи в Русия. 

Завещанието на Васил Априлов е изключително ценен документ, в който видният възрожденец в 29 параграфа изразява волята си как да се използват оставените от него средства за по-нататъшното развитие на учебното дело и училището в родния му град. Написано е в края на 1844 г. и допълнено през 1847 г., няколко месеца преди смъртта му. Желанието му е да да помогне „да се образоват съотечествениците ми, които толкова далеч останаха назад от другите си събратя“. С 60-те хиляди рубли трябва да се образува неприкосновен фонд в полза на училището в Габрово.

Една част от лихвите от фонда е предвидена за стипендианти, които да учат в Одеската семинария и в други руски учебни заведения, а другата сума трябва да се изразходва за нуждите на Габровското училище. В допълнението на  завещанието В. Априлов предвижда за построяването на училищната сграда да се дадат 1000 сребърни рубли, а други 2500 да останат като фонд за тази цел. Освен това оставя на училището всичките си книги и съчинения и натоварва душеприказчиците със задачата да се грижат за откриването в Габрово на библиотека и печатница.

За изпълнители на завещанието Априлов посочва своя сподвижник и съмишленик Николай Палаузов, одеския търговец Матвей Милованов и племенника си Николай Априлов. Дейността им започва през 1848 г. и продължава активно до 1916 г. През този период работят Николай Степанович Палаузов, Матвей Милованов, Константин Николаевич Палаузов, Никола Христов Палаузов, Васил Н. Рашеев, Николай Андреевич Палаузов, Спиридон Стомоняков, Иван Д. Рашеев, Димитър Ал. Рашеев, Владимир Владимиров Палаузов. Племеникът на В. Априлов Николай Никифоров не изпълнява задълженията си и оспорва завещанието в полза на Габровското училище като завежда съдебно дело, което продължава 20 години и сериозно затруднява работата на душеприказчиците. Със съдействието на Спиридон Палаузов съдебният процес приключва в полза на училището.

От август 1878 г., когато Габровската гимназия става държавна, половината от приходите се превеждат на Отдела за народното просвещение и духовните дела при Временното руско управление (по-късно Министерство на народното просвещение), а останалата част се използва за издръжка на Априлови стипендианти. През 1929 г. всички средства преминават в разпореждане на Министерството на народното просвещение.

Иван Рашеев успява да съхрани документите за Априловия капитал и оригинала на  завещанието, което днес е част от фонда на Български исторически архив към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и се съхранява в трезора на Българска народна банка.

Изданието на Заветът на „Василия Евстатиева сина Априлова” се посвещава на 230-годишнината рождението на Васил Априлов. Представено е факсимиле на завещанието и  превод на български и гръцки език, който е публикуван от Петко Славейков през 1849 г.