
8 ноември Централно фоайе, 18.30 ч. Клуб „Писмена“ Представяне на „Още ли не са открили отсъствието ми? 51 стихотворения, коментирани от съвременници“ от Йордан Ефтимов
28 октомври 2022 г.
1 ноември – Ден на народните будители Централно фоайе Откриване на изложба „Дарители – будители“
28 октомври 2022 г.3 – 30 ноември 2022 г.
Зала „История на книгата“
Поредица „Книжовен калейдоскоп“
„Софийският светец Пимен Зографски“

289
Свети Пимен е български и светогорски светец от XVII в. Благодарение на отреденото му място от края на XVIII в. в „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, в глава, посветена на българските светци, и до ден днешен свети Пимен е тема на редица изследвания.
С биографични данни за светеца разполагаме най-вече от житието му, написано в Черепишкия манастир от неговия ученик Памфилий, съхранено в късни преписи от XX в.. За софийския светец се знае, че е бил иконописец, книжовник и духовник, „...много църкви направил и манастири обновил...”.
Реални свидетелства, представящи книжовното дело на отец Пимен са два негови автографа от първата половина на XVII в., които се съхраняват в ръкописната колекция на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тези богослужебни книги, писани от неговата ръка, представляват осмогласник и миней за месец ноември. Докато бележката в първия ръкопис, поради нецялостно запазване на листа, ни дава информация единствено, че е писал йеромонах Пимен, във втория е запазен колофон, в който Пимен съобщава както за обстоятелства около съставянето на самия ръкопис, така и за своето участие в изписването на църквата и обновлението на зографския храм „Св. Георги“. Зографският монах свидетелства още за постъпването на икона от Сарацинските земи, както и за печалното състояние, в което са били светогорските манастири „Костамонит“ и „Ружки“.
Православната църква отбелязва паметта на свети Пимен Зографски на трети ноември, когато, според житието му, той е бил погребан от своите духовни братя.


