Разговор с Поли Муканова за фрагмента

Поли Муканова участва с Пламен Антов в разговора за фрагментът такъв, какъвто го виждат двамата според новите си книги – „Фрагментът, фрагментарно 2020“ и „Сизиф дали е бил щастлив“.

Заглавието на една книга казва много за самата книга. Заглавието на Пламен Антов е строго, категорично, имаме посочване на година „Фрагментът, фрагментарно 2020“, черно-бялата корица насочва мисълта към подредба. При теб е тъкмо обратното – корицата е игрива, заглавието е с обърнат словоред. Нека поговорим за избора ти на заглавие.

Заглавието на книгата е всъщност част от един фрагмент, който редакторката Ваня Петкова предложи и имаше ефект, защото улови концепцията ѝ, цялостната фрагментарност, която бе събрана в това заглавие. Ето и едноименния фрагмент: „Патерицата на съдбата – вървим с всеки неин ход, следваме я сляпо, куцаме в надпреварата, където няма победители, а само устремени.

Сизиф дали е бил щастлив?“

Приносът за корицата и цялостното оформление е на художничката Жанет Цанова, която чрез своя талантлив прочит направи книгата разпознаваема и провокира любопитството у читателите.

А какъв беше изборът ти на корица. Имаше ли някаква идея, която обсъждахте с издателя и художника? Можем дори да разгледаме и снимките ви на кориците ви този контекст. Снимката на Пламен Антов е фрагмент, на теб – решена като образ сред кактуси.

Досега за всичките си книги съм имала щастието да работя с утвърдени художници като Капка Кънева („Мигове в кибритена кутийка“, „Пристан за отшелници“), Роман Кисьов („Мидите имат две страни“ и “Amor fati”), американецът Брад Горино („История и теория на четенето“), така че никога предварително не съм представяла някакви виждания относно корицата и в процеса на работа съм установявала, че вървим в една посока с художниците и в крайна сметка техните предложения са удовлетворявали заложеното в моите текстове. 

Книгите на двама ви са разделени на части и доколкото разбирам, при подредбата не е следван хронологичен принцип. Какъв принцип избрахте, какво ви водеше и как се подрежда една книга с фрагменти?

Принципът, който се опитах да наложа и следвам е тематичен, което е голямо предизвикателство пред този жанр, защото всеки фрагмент е като светулка, която се прокрадва със своята индивидуалност и невинаги е лесно да бъдат обединени в строга тематична подредба. Убедена съм, че при книгата с фрагменти хронологичният принцип на подредба не е подходящ, защото „фрагментът се прицелва във вечността“, отвъд хроноса е битийността на този жанр.

В новата ти книга срещаме фрагменти от друга твоя книга – „Amоr Fati“. Какво избра да включиш в новата си книга и защо?

„Amоr Fati“ се появи през 2012 г., библиофилско издание в малък тираж. Имаше две представяния във Възрожденското училище в Кюстендил и в Унгарския културен институт в София, две рецензии от доц. д-р Александър Йорданов (сп. Библиотека, бр. 4, 2013, с. 130–134) и доц. д-р Невена Панова (Литературен вестник, № 37, 2012, с. 5). Такъв бе публичният живот на книгата. Някои от фрагментите от Amor fati съм включила и в Сизиф, тъй като се вписваха тематично в концептуалната рамка на книгата, с цялата условност предвид спецификата на жанра.  

Ако сравним вашите книги с фрагменти с други фрагментарни жанрове като максима, размисъл, афоризъм, анекдот, сентенция, какво място могат да намерят сред тях?

Вероятно имат по нещо общо от всичко изброено, но всъщност нито една от тези жанрови форми не изговаря фрагмента – тази отломка от едно цяло, от една незавършеност, която осмисля и вечния ни човешки стремеж към съвършенство тук на земята.

Нещо, което намирам за общо при двама ви в темите на фрагментите ви, е отношението към книгата. Имате много фрагменти за книгата, за четенето, за невъзможността да влезеш два пъти в една книга, както е при Пламен Антов, в която пък мисъл прозира Хераклит. Та, кои са книгите и авторите, с които влизаш в диалог, към които ти се иска да се завръщаш?

Това е безкраен диалог между различни авторски гласове и литературни традиции, от българската литература за мен най-устойчиви останаха – още от учeническа възраст до днес – влиянията на Атанас Далчев и Константин Павлов, разбира се и по отношение на писането в жанра на фрагмента.

Как разбирате, че един текст, който пишете няма да се превърне в стихотворение или в разказ, а би могъл да стане фрагмент?

Текстът сам идва, облечен в своята жанрова форма. Например някои от фрагментите са истории, които нося с години и накрая те идват на белия лист така. Опитвала съм обратното – от фрагмент да направя разказ, оказа се излишно. Историята бе разказана с малко думи и носеше същото внушение. Яйцето или кокошката – такава е ситуацията с избора на жанрова форма, има предопределеност отвъд избора на автора.

Занимавала си се с приписките, доколко те имат значение за теб като автор на фрагменти.

Приписките са моя изследователска страст – имам разработен курс със студенти, който водя, а в момента участвам в проект, който е свързан с работата по приписките в най-голямата манастирска библиотека в България. Приписките освен със своята уникалност по начина на възникване и посланието, което носят, ме привличат със своята жанрова краткост. Те са важни в исторически, социален и културен план. И някак имат същата участ като фрагмента – краткост и символика, която времето разбулва в една винаги актуална историчност.  

И двамата издавате в една и съща година книгите си с фрагменти. Издавате ги и в едно и също издателство. И двете са подкрепени по проект към Министерството на културата. Все пак това са различни книги. С какво твоята книга е специфична?

„Няма случайност в срещите, животът ни е стегнат пъзел, който ни приковава към вечната предопределеност.“ (из Сизиф...) При прочита на книгата на Пламен Антов открих множество пресечни точки, споделени вдъхновения от книги и житейски ситуации, а мисля, че и обръщането към философското, към синтеза, без което фрагментът е невъзможен, е събирателна черта и при двете книги. За разликите нека бъдещите читатели ги открият.

Фрагментът е особен жанр. Има дълбока история. Вие и двамата с Пламен Антов размишлявате върху него и общо взето стигате до общи заключения. Казваш, че не всеки обича да чете фрагменти, но и че фрагментът е най-незастрашеният от графоманите жанр, немасов жанр. Пламен Антов нарича успелия творец „оперетна фигура“. Какъв може да бъде успехът на една книга с фрагменти?

Успехът на една книга с фрагменти може да бъде като при всяка друга – искреността на автора, предаващ вдъхновено някаква история. А дали е немасов жанр може би времето ще покаже...

Разговора води: Яница Радева

Снимка: Стефан Рангелов