Разговор с Елизабета Георгиев за българската литература в Сърбия и за душите на библиотеките

Вие публикувате в периодични издания в България отдавна. Спомняте ли си кога беше първата Ви публикация у нас и как стана възможна тя?

За автор, който живее в една държава и който твори на два езика, в моя случай на сръбски и на български, никак не е лесно да публикува творбите си в другата държава. Благодарение на българското издателство „Братство“ от Ниш, което, за съжаление, не съществува вече, като млад писател участвах в литературни срещи в София и в Перник. Това бяха първите ми изяви в България. По-късно, като библиотекар, имах възможност да участвам в Националния фестивал на детската книга в Сливен и в рамките на този фестивал се представих като писател от Сърбия с българско потекло, пишещ и на български. Някои мои стихотворения са печатани в списанията „Литературни Балкани“, „Пламък“, в литературната антология „В покрайнините на сърцето“ от 1997 г., съставена от Благой Димитров, както и в малката антология, съставена от Зденка Тодорова под заглавие „Дамите канят“. „Детските“ ми творби са публикувани в електронното списание „Щъркел“, чийто редактор е Маргарита Друмева. Намирам се в етап от живота си, когато искам да се отдам по-сериозно на творчеството си. Надявам се, че в идния период ще бъда по-продуктивна и по-забелязана българската литературна сцена и като писател, и като преводач.

Всичките Ви книги ли са издадени в Сърбия? Какво е да си български автор в Сърбия?

Да си българки автор в Сърбия е предизвикателство и гордост. Пиша и на сръбски, и на български и в момента съм единственият автор в Сърбия, пишещ на два езика. Този факт носи отговорност и ми дава криле да продължа да работя. Различавам се, но принадлежа и на сръбската национална литература. Хубаво чувство! Често гостувам на библиотеките в Сърбия, член сам на журита в конкурси за детски книги и детско творчество, участвам в различни литературни програми... Без фалшива скромност, станах известна като детски автор, пишещ стихотворения, които децата рецитират в състезанията по рецитиране. От години това са най-популярните детски състезания. Хубаво е чувството, че днешните деца на 21. век обичат тъкмо моите стихове, въпреки че в сръбската детска литература има изключително добри поети. От друга страна, не е толкова лесно да се публикува книга на български в Сърбия, преди всичко поради факта, че в момента като издатели на книги на български език се появяват издателство „Ново Братство“ от Ниш и Народната библиотека „Детко Петров“ от Цариброд, в която работя. Тези две издателства издадоха и моите книги на български: „Чайка“ (2004), „Чуруликане на хлапетата“ (2008), „Разпродажба на сънища“ (2011), „Бащата на Паганини“ (2018) и „Чудесата на хартиеното ветрило“ (2021). В момента подготвям нова стихосбирка за възрастни „В храсталака на погледа“, издател на която ще бъде Сдружение „Емблема“ и детското списание „Фарче“.

В книгата, която представяме в „Писмена“ – „Чудесата на хартиено ветрило“, не се страхувате да говорите за теми, които някои родители днес смятат за табу – за смъртта, за затвора, за самотата. Какво бихте посъветвали такива родители?

Живеем в много предизвикателни времена, които очакват от нас да бъдем честни към децата, да не ги лъжем. Приказките с щастлив край и приказните герои не са модели на действителност. Животът не е пъстър. Ежедневно се срещаме с лоши неща, в които семейството е герой, а по този начин и самите децата. Информацията за тези лоши неща е много по-достъпна за новите поколения. Интернет е безкрайно пространство, в което те могат да намерят всичко, което ги интересува. Като човек, който работи с деца и подрастващи и като писател, не искам да поднасям на своите читатели лъжовна действителност. Затова се захващам с теми табу. В „Чудесата на хартиеното ветрило“ умира майката на малката Ема и тя трябва да се справи с живота и болката. В романа ми „Когато и слънцето мяука“, който се появи преди две години на сръбски език, главната героиня Неда е болна от левкемия. Мисля, че когато писателят „воюва“ с табу темите и в най-черните неща трябва да намери някаква светлина, в която децата читатели ще вярват. Тези малки светлини са другите герои, които по принцип с добротата си лекуват. Така в „Чудесата на хартиеното ветрило“ светлините в живота на Ема са добрата учителка Радостина и чудната библиотекарка Биби, а слънчицето за Неда от романа „Когато и слънцето мяука“ е котката Жаки.

„Чудесата на хартиено ветрило“ е финансирана от Националния съвет на българското национално малцинство в Р Сърбия. Разкажете малко повече за подпомагането на изданията в Сърбия?

Националният съвет на българското национално малцинство в Р Сърбия има много важна роля за опазването на българската култура в Сърбия. Той подкрепя програми и проекти в областта на културата, образованието и медиите. Тъй като съм дългогодишен редактор в издателската дейност на библиотеката „Детко Петров“, в която работя, мога да кажа, че освен Националния съвет на българското национално малцинство, в издаването на книги на български помага и община Цариброд (Димитровград) като основател на библиотеката, някои частни инициативи и особено Министерството на културата на Р Сърбия чрез своите програми и конкурси за подкрепа на програми и издаване на книги на езиците на национални малцинства. Библиотеката в Цариброд, като малка библиотека може да се похвали с досега публикуваните 85 книги на сръбски и на български език на местни автори и на автори по потекло от Цариброд. Аз като автор, пишещ на български език, публикувах две книги със спомоществователството на сръбското културно министерство.

Работите с деца и за деца. Участвате и в редакцията на детско списание, скоро защитихте дисертационен труд, работите в Царибродската народна библиотека. В коя от всичките си роли се чувствате най-удобно?

Обичам библиотеката. Както Цицерон беше казал, да създадеш библиотека вкъщи, значи да ѝ подариш душа. Библиотеките имат богати и безкрайни души, чиито пазители са библиотекарите. Влязох в света на библиотеките и библиотекознанието, може би не толкова заинтересована да се занимавам с това, и се влюбих в него. Библиотеката ми подари нови знания и умения, пътувах, участвах в конференции с доклади, писах статии, запознавах се с много добри и качествени хора, библиотекари от различни библиотеки и страни. През 2011 г. от страна на сръбската библиотечна асоциация получих награда за най-добър библиотекар в публична библиотека в Сърбия... Библиотечната приказка продължи с желанието ми да запиша докторантура и да се опитам с документи и факти да представя сръбско-българските културни отношения и историята за пленените сръбски книги през Първата световна война. Така се роди темата на дисертационния ми труд, който защитих във Филологическия факултет в Белград – „Български източници за читалища и библиотеки до края на Втората световна война“.

Петнадесет години в моята библиотека работех с деца и подрастващи в рамките на Поетичната работилница, която водех. Учих ги да пишат на български и на сръбски език и същевременно се учих от тях. Създавахме книги с техни творби (17 сборници с литературни творби на български и на сръбски език), правехме изложби, анимационни и документални филми, подготвяхме пиеси, учихме се да говорим добре в стихове, да рецитираме, участвахме в детски и юношески фестивали в Сърбия, България, Република Сръбска, Черна гора, получавахме награди...

Когато тази работа приключи в моята библиотека, продължих да я правя в различни библиотеки в Сърбия. Учейки децата да обичат книгата и четенето и да си играят с думите и самата за започнах да пиша за деца. Преди това пишех само за възрастни, но писането за деца е много по-отговорно. Досега имам три книги за деца на български и четири на сръбски. Пишейки на двата езика, за мен беше предизвикателство да направя детско списание. Благодарение на Дружество „Емблема“ и портал „Фар“ от Цариброд, които ме поканиха да им сътруднича, и Милана, моето пораснало момиче от работилницата, като графичен дизайнер, роди се „Фарче“ – двуезично детско списание на български и на сръбски език, единственото такова в Сърбия. Много работа трябва, да се прави едно списание, особено когато малко хора са ангажирани в това начинание, но предизвикателството наречено „Фарче“ за мен лично се превърна в чиста радост. Като имам предвид всичко казано и когато си помисля в коя роля се чувствам най-добре, малко е трудно да отговоря. Такъв човек съм, че не мога да работя една работа. Може би зодията ми Близнаци е виновна!

Ветрилото като че ли е важен символ за писането Ви. Има го и в „Бащата на Паганини“, друга Ваша книга. В Рейс № 54 се появява образът на желязното ветрило на хладните сънища. Каква е тайната на ветрилото?

Тайната на ветрилото е в силата му да задвижи въздуха, да създаде красива обстановка, в която човека изпитва удоволствие или да задвижи неподвижните нещата. Ветрилата са специфични инстументи за радост и не толкоз хубави емоции. Ръката трябва да си играе с тях, продиктувана от сърцето. Моите ветрила са такива – помощници за оцеляване на моите малки и големи тъжни герои.

Книгата Ви изглежда прекрасно. Оформлението е от Радостина Нейкова. Как протече работата Ви с нея?

Радостина е едно лъчезарно, умно и преди всичко добро момиче, което изключително добре прочете приказката ми. Тя е професор по анимационни техники в НАТФИЗ и илюстратор. Запознахме се в град Враня, в школата по анимационни филми, където участвах с децата от Поетичната работилница. Сътрудничеството ни продължи в Цариброд, където Радост учеше някои други деца на анимационни техники, след това във „Фарче“ започна да пише историята на анимацията. Културата свързва хората и създава приятелства. Мога с гордост да кажа, че Радостина ми е приятелка, която ме познава добре. Вероятно като илюстратор и отгадател на моя текст е използвала това наше приятелство и факта, че познава чувствителната Бета, та илюстрациите станаха толкова хубави. От нейна гледна точка Ема вижда света на възрастните като черно-бял и докато върви действието и се разплитат емоциите, този свят на тъжната Ема получава цветове. Това е голяма символика на илюстрациите, според мнението на хората, които прочетоха книгата, перфектно се вписват в приказката и я правят по-силна.

И като стана дума за работата Ви в библиотека, не мога да не попитам, четат ли се съвременни български автори? 

Въпреки актуалната криза на четенето, мога да кажа, че съвременните български автори се четат и в малкия Цариброд. Със съвременната българска литература нашите читатели се запознават не само в оригнала на български, но и в превод на сръбски език, който през последните две десетилетия се интензитира и много издателски къщи в Сърбия превеждат съвременни български автори. Самата библиотека в Цариброд с години реализира различни проекти, по които гостуват български писатели, така че читателите могат да се запознаят с тях на място. И големите ни, и малките ни читатели имаха щастие да се срещнат с Петя Александрова, Мая Дъгъчева, Дядо Пънч, с Емил Андрев, Кристин Димитрова, Елена Алексиева и други. През 2007 година Библиотеката организира среща на сръбския и българския ПЕН център, където гости на Цариброд и царибродските любители на писаното слово бяха някои от най-големите български и сръбски писатели. Това е начин съвременната българска литература да се доближи до публиката.

Как успявате да се снабдявате с български книги?

През последните години Библиотеката „Детко Петров“ в Цариброд се сдоби с много хубави книги на български език. Единственият начин за снабдяване с български книги е подаръкът. Дарения получаваме от частни лица, институции, културни ведомства. Приятелските ни библиотеки също ни даряват книги както и Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Благодарение на няколко лични инициативи преди, получихме много хубави издания.

Преводът е друго Ваше лице, с което публиката Ви познава. Превеждате от български и на български. Как подбирате авторите?

Преводът е голямата ми любов. Преводачите са малки мостове между две литератури и тази роля е една от любимите ми – да бъда мост между сръбските и българските писатели. Това е мисията ми. Започнах малко срамежливо с преводи в литературни списания. В Сърбия има много добри литературни списания, които с радост публикуват български автори. Сътруднича с „Кораци“ (Крадуевац), „Градина“ (Ниш) „Повеля“ (Кралево), „Изток“ (Княжевац), „Свеске“ (Панчево) „Мостови“ (Белград) и други. Много се радвам, когато имам възможност да преведа стихове или разкази на мои приятели и познати и да ги публикувам в някое от сръбските литературни списания. В сръбските библиотеки и книжарници се намират моите преводи на романи на Елена Алексиева („Рицарят, дяволът, смъртта“), Георги Константинов („Туфо рижия пират“), Светослав Нахум („Raptus“), Здравка Евтимова („Четвъртък“), Елин Пелин („Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“). В печат е моят превод на романа „Безкрайни бели полета“ от Златимир Коларов. Издателите избират и ми предлагат автори. Сътруднича с издателство „Архипелаг“ от Белград, което е част от големия проект „Сто славянски романа“, благодарение на което преведох Нахум, Евтимова и Коларов. Много ми се иска като преводач и писател да задвижа нещата да се превеждат повече детски автори и в едната, и в другата страна. Трудно става, но се надявам, че в идния период ще успея.

Какъв е интересът на читателите в Сърбия към литературата в България?

Въз основа на данни, които получавам от колегите в сръбските библиотеки, интересът на читателите в Сърбия към литературата в България, през последното десетилетие расте. Чрез проверка на базата данни COBISS.SR, може да се направи преглед на превода на българската литература на сръбски език. Що се отнася до поезията, преведени са стихосбирките на: Николай Кънчев, Валерия Манолова, Димитър Стефанов, Мая Дългъчева, Димитър Христов, Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Михаил Белчев и други, както и книги с проза на: Йордан Радичков, Радой Ралин, Борис Христов, Георги Господинов, Антон Дончев, Алек Попов, Елена Алексиева, Емил Андреев, Николай Табаков, Светослав Нахум, Милен Русков, Христо Славов, Здравка Евтимова, Теодора Димова, Захари Карабашлиев и др. Преводачи са Мила Васов, Ристо Василевски, Бранко Ристич, Ясмина Йованович, Елизабета Георгиев, Велимир Костов, Денко Рангелов, Ивана Давитков, Ивана Стоичков. Георги Господинов и Алек Попов са автори, чиито книги с години наред са между най-четените в сърбските библиотеки.

Благодаря Ви за Вашето участие в „Писмена“ и се надявам скоро да имате много почитатели и в България.

Благодаря за поканата за този разговор. За мене е чест. Желая много щастие и успехи на „Писмена“.

Разговора води: Яница Радева

Снимка: Стефан Рангелов