Кът на Армения в Националната библиотека

В края на 2022 година Националната библиотека вече има 15 литературни къта, които привличат вниманието на посетители и читатели. Най-новият сред тях е кътът на Армения. Официалното откриване  събра арменската общност в София, дипломати, приятели на Армения, общественици. Директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Красимира Александрова не скри задоволството си от желанието на все повече държави и национални библиотеки-партньори да разкриват свои кътове в най-голямата обществена библиотека на България.

Посланикът на Армения Негово Превъзходителство Армен Едигарян приветства гостите и благодари за оказаната чест Армения да присъства с литературен кът в най-голямата културна  институция у нас.  Събитието бе и част от отбелязването на 30-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Армения.

В книжния кът на Армения са изложени над 70 издания, сред които ценни документи от миналия век, арменски преводи на български класици начело с любимия на Армения поет Пейо Яворов, както и биографични книги за Вили Казасян, за олимпийския шампион по борба Армен Назарян, за тенис легендата Юлия Берберян и други известни личности. Любимият на всички композитор и изпълнител Хайгашод Агасян направи специален поздрав с китара и изпя две песни на арменски и български.

Гостите имаха възможност да разгледат и изложба с книги и документи, свързани с Армения от фонда на Националната библиотека. Вниманието на всички присъстващи привлече изложеният оригинал на Арменското четириевангелие от 966 г., който е най-ранният точно датиран паметник от ръкописните колекции в Националната библиотека. Книгата е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека през 1892 г. Ръкописът, изписан на 267 листа дебел пергамент,  е един от петте най-известни и най-ценни древни ръкописи на арменската книжнина. Основната част от паметника  е изписана през 966 г. от арменския книжовник Киракос, оставил името си в специална бележка (колофон). Книгата  вероятно е била много употребявана в богослужението, защото в по-късно време, през 1346 г. е била подновена. За този факт свидетелства бележката на арменския копист Ванес Вартапет, посочил и мястото на тази реставрация - крепостта Паберт  (арм. Баберт, възникнала още през V век, когато като провинция е била в границите на Велика Армения).

Днес Арменското четириевангелие от 966 г. е достъпно през Дигиталната библиотека на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Фотогалерия