„Дарени книги от Нов български университет за Националната библиотека“
1 – 28 февруариВитрини срещу входа на Централно фоайе Поредица „Книгите на дарителите“ „Дарени книги от Нов български университет за Националната библиотека“
31 януари 2023 г.
„Астрономията в Османската империя“
„Астрономията в Османската империя“
1 февруари 2023 г.
„Дарени книги от Нов български университет за Националната библиотека“
1 – 28 февруариВитрини срещу входа на Централно фоайе Поредица „Книгите на дарителите“ „Дарени книги от Нов български университет за Националната библиотека“
31 януари 2023 г.
„Астрономията в Османската империя“
„Астрономията в Османската империя“
1 февруари 2023 г.

1 – 28 февруари
Зала „История на книгата“
Поредица „Книжовен калейдоскоп“
„Астрономията в Османската империя“

„Астрономията в Османската империя“

В териториите, които стават част от Османската империя, се наблюдава развитие на науката и културата в различни посоки. Освен богатия документален материал за историята на териториите, които владее, днес разполагаме и с богато книжовно наследство, което ни оставят османските историци и хората на науката (ehl-i ilmiye), което включва произведения в различни области на знанието. Разбира се преобладаващата част от това книжовно богатство е в областта на кораничните науки, ислямското богословие, шериатското право, литературата, но има и немалко съчинения в областта на точните и естествените науки. Една от тези научни сфери е астрономията. Също както и при другите сфери на знанието и словото, произведенията в тази област се създават на трите класически езика на мюсюлманския свят – арабски, персийски и турски.
Ръкописи с астрономическо съдържание се откриват и в ръкописната колекция на фонд "Ориенталски сбирки". Написани са на трите класически източни езика – арабски, персийски и османотурски. Сред ръкописите на персийски език фондът притежава ценни екземпляри на три важни съчинения. Това са "Астрономическите таблици на Улуг бек" (Зидж-и Улугбек), Илханските астрономически таблици (Зидж-и Илхани) и Йаминийски астрономически таблици (Зидж-и Йамини). Автор на първото съчинение е Улуг бек (1394–1449) – внук на Тимур, владетел на част от Тимуридската държава по времето на управлението на баща си Шахрух и негов наследник след смъртта му, и основател на астрономическата обсерватория в Самарканд, завършена към 1428 г., която се превръща във важен изследователски център в областта на астрономията и математиката. Улуг бек е изтъкнат учен на своето време и меценат на науките в столицата Самарканд. Съставените от него астрономически таблици, известни като "Зидж-и Султани", се приемат за най-добрия звезден каталог след този на Птолемей и стават учебно пособие по астрономия във всички европейски обсерватории. Съхраняваният в Националната библиотека препис е най-вероятно от началото на XVII век и съдържа 327 таблици, предговор, в който се говори за Улугбек и за други участници-учени, съставили таблиците, за Самаркандската обсерватория и за първия препис на труда. Илханските астрономически таблици таблици пък са дело на изтъкнатия мюсюлмански учен – математик и астроном Насир ад-дин Абу Джафар Мухаммад ат-Туси (1200–1274 г.). Съхраняваният тук ръкопис е препис на съкратен вариант на труда на учения, съставен през м. шабан 880/ II 1475 г.

Третият труд, озаглавен "Зидж-и Йамини" (Йаминийски астрономически таблици), е от неизвестен автор. То представлява в резюмиран вид "едно съкратено ръководство" на изчисленията по небесните тела, направени от различни автори. В трактата се дават сведения и се привеждат изчисления за движението и положението на звездите в северното и южното полукълбо, за пътя на движението на слънцето по небесния свод, за преминаването на слънцето и луната от един знак на зодик в друг (зодии), за сезонните летоброения. Сред съчиненията на персийски и арабски език откриваме такива, които са посветени на астролаба – астрономически уред за определяне положението на небесните тела и измерването на ъглите спрямо тях. Възникнал в Древна Гърция, астролабът бива усъвършенстван от арабите и впоследствие от други народи, приели исляма (перси и тюрки), и е използван за определяне на часа, продължителността на деня и нощта, за математически и астрологични изчисления. Ръкописите с астрономическо съдържание на османотурски език са приблизително петнадесетина и са разнотипни – астрономически таблици, определящи движението на Слънцето и преминаването му през определените съзвездия, календари, съчинения, предсказващи различни събития и природни явления според движението на небесните тела и др.

През месец февруари 2023 г. в рамките на годишния културен календар Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" ще представи в зала "История на книгата" ценни ръкописи и старопечатни издания с астрономическо съдържание, съхранявани във фонда на отдел "Ориенталски сбирки".
(Н. Граматикова)