Луксът на орнамента

Ръкопис, който съвсем незаслужено е останал извън вниманието на изследователите, е евангелието със сигнатура НБКМ 495. Не само в сбирката на Националната библиотека, но и в южнославянската ръкописна продукция на XV и XVI в. то се нарежда в сравнително малка група ръкописи с изключително изискана орнаментална украса, очевидно правени по специална поръчка. За съжаление в нашето евангелие няма данни кога, за кого или за къде е било предназначено, нито е записано как е постъпило в Библиотеката. Късни приписки дават оскъдна информация за неговата история. Едната просто отбелязва „Атон“ и съобщава, че някой си Неделко е „поклонил“ на св. Никола епитрахил и наръкавници. Привлекателно, но несигурно би било допускането, че ръкописът е пребивавал в светогорския манастир „Св. Николай Чудотворец“. През 1826 г. е оставена бележка за помен на Димитър йерей и децата му, без други подробности.

Водните знаци на хартията, за единия от които се откриха само приблизителни съответствия, уточниха, че евангелието е с един век  по-старо от дадената му датировка XVI–XVII в. То е от самия край на XV – началото на XVI в. и много вероятно неговата подвързия, от която е запазен само левият капак, облечен с орнаментирана кожа, датира от същото време.  

Богатата украса от големи заставки и плетенични инициали е многоцветна, с използване на злато и е третирана пластично с голямо майсторство. Нечия колекционерска ръка е откъснала грубо два от украсените листове и все пак е пожалила останалите три, които остават свидетели за забележителната художествена стойност на ръкописа.

Композицията в първата заставка, при Предисловието на Теофилакт Охридски, е изградена от четири островръхи палмети. 

Неин прототип виждаме в една от заставките на сръбското луксозно четириевангелие с номер 21 от Хилендарския манастир, датирано от ХIV в. Тя украсява като един вид емблема няколко важни ръкописа, писани в Слепченския манастир през XVI в., който тогава работи в пряка връзка с Охридската архиепископия. Намираме я и в Слепченското евангелие от 60-те или 70-те години на XVI в., може би най-луксозният ръкопис от столетието, който се пази в Църковно-историческия и архивен институт към Българската патриаршия. Странно, но и за него остава неизвестно кои са били поръчителят, писачът и художникът, а даже и мястото на произход е спорно.

Следващата, голяма квадратна заставка, бележи началото на Евангелието от Лука.

Преплитащите се растителни стъбла очертават сложна геометрична композиция от вписани един в друг кръг, ромб и квадрат,  със свободно, звездовидно поле в центъра. Тя е аналогична на три заставки в ръкописи на видния книжовник и калиграф Владислав Граматик и заставката на същото място в Слепченското евангелие.

Централната фигура в плетеничната орнаментика на третата голяма заставка, пред Евангелието на Йоан, е равнораменен кръст, пресечен от диагонален кръст и ограден с венец.

В извивките на сплитащите се растителни стъбла при всяко от рамената на кръста са вписани редуващи се двойки животни – кучета и птици. В Слепченското евангелие тази заставка е пред Евангелието на Матей. В ръкописа от Националната библиотека в малкото празно поле при пресичането на рамената на кръста е вписан с тънко перо мъжки лик, който вероятно изобразява Христос, въпреки че изображението е без нимб. Със злато са запълнени плетеничните стъбла на всички големи инициали, заглавията са писани със сини и златни букви.

Моделът на тази разкошна украса се открива в ръкописите на Владислав Граматик от ХV в., работил главно в Жеглиговския манастир („Матейче“) в Скопска Черна гора, но и в Рилския манастир, където се премества вероятно към края на живота си. Неизвестният художник на евангелието от Националната библиотека не само следва високия eталон на писмо и украса, но и заимства буквално от орнаментиката на своя близък предшественик. Възможно е двамата да са били съвременници, поне за един кратък период, като имаме предвид последният датиран ръкопис на Владислав от 1483 г. Както за евангелието, така и за Владиславовите ръкописи е трудно да се прецени дали техните писачи са били и изкусни художници. Обемистите сборници на Владислав и голямоформатното четириевангелие от Националната библиотека са продукт на епоха, когато книжовният живот се активизира след пораженията от османското нашествие и в този контекст те имат програмен характер, изявен в скъпи поръчки на високопоставени светски лица или важни манастирски обители.

Елисавета Мусакова