Албена Тодорова за поезията

На 28 февруари Албена Тодорова гостува на „Писмена“ заедно с Галина Николова и разговаряхме за тяхната поезия. Можете да прочетете част от отговорите, които Албена Тодорова сподели.

Защо решихте да издадете първата си стихосбирка сама?

Книгата беше на 70% готова, когато реших да я издам, но понеже ми предстоеше заминаване за чужбина без обратен билет, реших, че трябва да излезе в много кратък срок преди отпътуването ми. Освен това ми се струваше, че текстовете не са достатъчно добри, за да ги вземе някое издателство – бях говорила с 1–2, които поискаха самофинансиране и в крайна сметка реших, че този вариант е най-подходящ.

Нещо друго, за което ми се иска за поговорим, е за избора на заглавия. Играете с думата „стихотворения“.

Аз не умея да избирам заглавия – ако зависеше от мен, щях да номерирам книгите си. Заглавията дължа на моята прекрасна редакторка Надежда Радулова, с която работим отлично.

Нека сега Ви задам един въпрос, който мога да откроя като обединяващ вашите последни книги с Галина Николова. Това е темата за времето – като месеци, годишни времена, сезони. Какво бележите с тях във вашите поетически светове?

Като японист по образование – а в японската култура сезонът е изключително важен – за мен сезонът е крайъгълен камък, не просто начин да опиша света наоколо, а да погледна как и накъде се движи, какво го вълнува. Сезонността е начин да си сверя часовника с битието.

Струва ли Ви се, че има промяна в писането Ви от първата стихосбирка досега? Как се променят темите Ви, какво е важно за вас днес?

Надявам се, че има. Дълбае ми се по-дълбоко, за разлика от 2011-а, когато са написани първите текстове в „стихотворения“, когато ми се летеше леко. Винаги ми е било важно да говоря за трудни, неудобни теми – насилие, загуба, менструация и „женски работи“, какво е да си жена на този свят, какво е да си чужденец, да си в маргинално пространство по рождение. Надявам се да намирам все по-сполучливи начини да го правя. 

Темата за чужденеца и за другия навлиза периодично в литературата. Като че ли сега в поезията се завръща отново и то при младото поколение. Какво е да си чужденец?

Да си чужденец е малко като да си патица сред видри – никога няма да плуваш толкова добре като тях, но те никога няма да литнат. Да си чужденец е непрестанно да търсиш, да градиш, да губиш, за да разбереш накрая, че основите на всеки дом, който построиш, са вътре в теб, не под земята.

Искам сега да поговорим за извънлитературната Ви работа – т.е. как съчетавате ролята на поетеси с другите си – извънлитературни задължения, които не са филологически?

Трудно е, но за момента не виждам друг вариант. Благодарна съм на работата си за това, че ми позволява да бъда самостоятелна и че ми дава трезвостта, пораждаща се от общуване с хора, които никога няма да прочетат стиховете ми – или текстовете на поети, които обичам. И това е добре. 

И един такъв въпрос, ако трябва накратко да представите се представите една друга с Галина Николова, как ще го направите?

С повече лекота говоря за поезията на Галя, отколкото за човека зад текстовете. За мен Галя е поетът, чиито стихове пълнят пресъхналите кладенци в душата ми и ми напомнят, че съм човек. 

Разговора води: Яница Радева

Снимка: Стефан Рангелов