
2 – 30 май Витрини срещу входа на Централното фоайе Поредица „Книгите на дарителите“ „Нови постъпления във фонда на НБКМ за периода 2018-2023 г.“
25 април 2023 г.
Писмена покани Иво Георгиев и неговия нов роман „Дин Ден“
26 април 2023 г.Курсисти от Центъра за развитие на човешките ресурси се запознаха с историята и работата на Българския исторически архив в Националната библиотека

С презентация за отдел „Български исторически архив“ (БИА), д-р Руслан Иванов, главен архивист в отдела запозна курсистите по програма „Административно обслужване от Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи при Министерството на труда и социалната политика.
Българският исторически архив е едно от първите архивохранилища, възникнали след Освобождението на България (1878), съществуващи и досега. С учредяването на Народната библиотека в София през 1878 г. започва и оформянето на архивна сбирка към нея. Тя възниква като отклик на желанието на българите след Освобождението да събират и пазят материали, отразяващи периода на Възраждането. Постепенно нейната роля нараства, като в годините до изграждане на Държавен архивен фонд (ДАФ) (1951) тя придобива значението на национален архив. От средата на XX в. БИА е със статут на архивохранилище на документи на Българското възраждане и освободителните борби на българите в Македония и Одринско до 1912 г. В продължение на повече от един век работещите в отдела допринасят за обогатяването и развитието му.
Днес в БИА на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се съхраняват около 1 200 000 документа, обособени в над 900 лични и обществени фонда, 89 колекции и стотици единични постъпления. Обработени и влезли в научно обръщение са над 1 150 000 документа, представени в описи и картотеки.
Със своето разнообразие и брой документи от XIX в. Българският исторически архив се утвърждава като едно от от най-големите и значими архивохранилища в България за периода на Българското възраждане. В специализирана читалня „Марин Дринов” на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ поколения изследователи на стопанската, културна и политическа история от периода преди и след Освобождението ползват съхранените и обработени документи за нуждите на своите научни трудове.