„200 г. от рождението на Найден Геров- изложба“

Найден Геров и Осоговският манастир

В средата на XIX в. Найден Геров, един от първите български учени и голям общественик, активно работи за духовната и църковната независимост на българския народ не само чрез публикациите си във възрожденския печат, но и чрез конкретната си дейност по възстановяване и укрепване на българските духовни средища - манастири, църкви и по-малки обители. Най-богато документирана и интересна е преписката му във връзка с обновяването на един от манастирите в македонските земи - "Св. Йоаким Осоговски" - Сарандапор, близо до селището Крива паланка. Тези документи са свързани по-скоро с един негов научен проект - издание на житието на западнобългарския анахорет Йоаким Осоговски.

Вероятно в първата половина на XIX-то столетие е започнало възстановяването на Осоговския манастир, което е завършило около 1845-1847 г. Може да се предполага, че във връзка с освещаването на новосъграденото духовно средище там са получили като дар от Хилендарската лавра службата и житието на патрона на манастира св. Йоаким Осоговски в препис, изготвен от книжовника Теодосий Леков през 1789 г. Именно този ръкопис е послужил за основа на Геровия проект за издание на житието на светеца. За жалост идеята на българския учен не се осъществява и в неговия архив остава саморъчно изготвения от Геров препис, единствен съхранявал десетилетия наред текста на пространното Йоакимово житие. През 1995 г. Българската мултимедийна компания откупува и дарява на Националната библиотека няколко ръкописа, един от които се оказва загубения до тогава Теодосий Леков препис на службата и житието на св. Йоаким Осоговски (БМК № 2).

Във витрината на Книжовния калейдоскоп са представени двата преписа на житието на Йоаким Осоговски и копие от проекта за щампа на манастира, изработен по поръчка на монашеското братство от възрожденския художник Станислав Доспевски.